Малко се знае за тази история, защото допреди двайсетина години тя беше срамна тайна. Когато се разчу, когато стана ясен броят на засегнатите, вече беше късно да се поправят щетите. През 2010-та година британският премиер Гордън Браун официално се извини на "децата-мигранти" и техните семейства. Определиха сумата от 20 000 паунда за овъзмездяване на всяко пострадало дете или неговите наследници. Но е факт, че за мнозина вече е много късно.
От 1920 до 1967 година Англия е изпратила чрез три организации 130 000 бедни деца на възраст от 3 до 14 години в Австралия, Канада и Нова Зеландия. Там, както твърдят основателите на програмата, сред които е лорд Чембърлейн, те са щели да получат по-добри грижи, от една страна и да подкрепят населението на колониите.
Истината е, че са изпращали най- уязвимите бедни деца - сираци, деца на самотни майки, на проститутки, деца от бедни многодетни семейства във фактическо робство. Защото голямата част от децата на 12-14 години директно са заминавали за отдалечени ферми, за да работят като ратаи. Други са попадали във фабрики, трети са били осиновявани като малки и са загубили абсолютно връзка със семействата си. Братя и сестри са били разделяни още при пристигането и повече не са научавали нищо един за друг. По времето, когато Гордън Браун се извинява, правителството на Австралия също поднася официално извинение за лошото отношение към британските деца- мигранти.
Всъщност едно от тези деца - Дейвид Хил, успява да преодолее пречките в живота си и да се издигне до поста директор на голямата тв компания ABC в Австралия, да напише книгата "Забравените деца", да направи филм и да разкрие дълго пазената срамна тайна.
Децата са били изпращани чрез благотворителни и църковни протестантски и католически организации с презокеански кораби. Когато през 1915 година корабът "Луизитания" е торпилирана от немска подводница и в океана се удавят над 1500 пътници, сред тях има и деца мигранти. Тогава се надига обществен ропот, но бързо замира. През 1956 трима представители на британската държава посещават Австралия, за да проверят условията, при които живеят децата, регистрират нарушения, но не правят нищо и децата продължават да заминават още 11 години.
В по-нови времена, след като започва да се търси справедливост, от 215 деца, изпратени чрез организацията Феърбридж в Австралия, 129 заявяват, че са били сексуално насилвани. Австралийската кралска комисия за насилие над деца разглежда искове на 853 бивши деца- мигранти, които обвиняват в насилие католическия орден Християнски братя.
Изложба в катедралата "Сент Мартин" в Бирмингам разказва със снимки и документи за условията, при които децата са били отнемани от семействата, как са били убеждавани, че са сираци, за да имат " по-добър старт", как са се разделяли на доковете, където е било забранено семействата им да ги изпращат, но те така или иначе са гледали отнякъде скрити и са плакали. Английските сиропиталища са се задъхвали по това време- а и днес децата за осиновяване там са два пъти повече от кандидатите за осиновители. Облечени прилично, измити, децата са потегляли, за да не се върнат никога вече. Тайната започва да излиза на повърхността често съвсем случайно- когато стават популярни ДНК тестовете и някои австралийци и канадци откриват, че имат корени в Англия.
Днес наричат тази програма "зле ръководена" и официално я обявяват за грешка. Тази грешка е продължила цели 47 години.
