Датско телевизионно разследване разобличи противозаконните действия на мюсюлмански проповедници в джамиите. Това предизвика буря от критики срещу исляма. Журналистите, които извършват разследването, между другото, са мюсюлмани.
Неверните жени трябва да се убиват с камъни. Мюсюлманите не трябва да се обвързват с неверници. Насилието е приемливо като метод при възпитанието на децата. Датските имами са мислели, че разговарят с послушни богомолци. Но тези двамата са били в действителност журналисти. Те се заселили в един от кварталите на град Орхус, населен предимно с имигранти, и се представили за нови съседи, които се нуждаят от съвети по всички въпроси - от икономиката и работата, до възпитанието на децата и ролята на жените.
Представяйки се за нови заселници, журналистите посещавали джамиите в Орхус, Одензе и Копенхаген. Заснели със скрита камера петъчните молитви, курсовете и беседите.
Противозаконни проповеди
След излъчването му по телевизията през първата половина на март документалният сериал „Джамия под було“ предизвика буря от емоции. Този документален филм промени хода на дебата в Дания за свободата на словото, казва датският професор Фредерик Стернфелт в своя лекция пред либералната организация Civita в Осло. Самият той работи върху книга за историята на свободата на словото в Дания. Според Стернфелт тези, които рязко са променили позициите си, са левите, социалдемократите. Политици, които преди това са подкрепяли мюсюлманите, вече предпочитат да ги критикуват.
Властите обещават бърз отговор и миналата седмица вече се водят преговори с всички партии при министъра на вероизповеданията и култура Бертел Хордер. Правителството иска да получи подкрепа за приемането на три възможни мерки срещу радикализацията и религиозния екстремизъм:
· Изготвяне на списък на проповедниците на омразата и забрана за влизането им в Дания;
· Вземане на решения за незаконния характер на изказвания, които подкопават датското законодателство;
· Лишаване на имамите от право да регистрират бракове, отказ да се предоставя финансова подкрепа на джамиите, ако те нарушават демокрацията в Дания;
Предложенията се вписват в големия европейски дебат за това как политиката може да пречи на съществуването на тайни общности.
Вторият пункт предизвиква особено разгорещен дебат в страната, известна в цял свят със своето либерално отношение към свободата на словото. Ще могат ли датските имами вече да четат сури от Корана за насилие, без да рискуват да бъдат съдени за подбуждане към насилие?
Мюсюлмански шпиони
Разгорещените дебати създават впечатление, че в днешна Дания има мюсюлманско малцинство, чиято цел е конфликт с мнозинството.
Разследването „Джамия под було“ е резултат от сериозна работа на журналистите сред мюсюлманската младеж. Създателят на програмата Мартин Йенсен е посетил много гета и е разговарял с млади хора за условията на живот и религиозното им възпитание. Голяма част от тях изразяват желание да се интегрират в датското общество, но се сблъскват със съпротивата на родители и имами.
Само малка част от младите хора се осмелиха да участват в документалния сериал, като много от тях го правят анонимно.
Не е трудно да се разбере страхът им, животът на критично настроените мюсюлмани не е лек. Бившият имам Ахмед Акари, след като скъсва с ислямската общност, се премества да живее в Гренландия от съображения за сигурност.
Смелите журналисти
TV 2 е взела предпазни мерки. Имената на журналистите, свършили основната работа по заснемането на „Джамия под було“, не се обявяват. "Фатима" и "Мохамед" са се снабдили с легенда за своя произход и брак. Те са получили съвети от египетския журналист Хинд Фраихи, който е работил под прикритие в брюкселския квартал Моленбек.
И двамата репортери в момента са извън Дания, защото има опасност да бъдат похитени. Тук, в родината си, 16 години след излъчването на спорния сериал „Държава в държавата“ на норвежката TV 2, все още е изложена на риск да бъде нападната на улицата Кадра Юсуф. Със скрита камера тя показа норвежките имами, проповядващи за обрязването на момичета.
Можем да ги наречем информатори, или журналисти-шпиони. Но обществото изцяло зависи от техните езикови и религиозни познания, за да види и научи какво се случва в затворените мюсюлманските общности.
Източник: БГНЕС; Ингюн Екланд, в. „Афтенпостен“.
