"Закуска в хубав хотел в Амстердам. Влиза се само QR код (за ваксинация). Показвам документ за първа доза, макар че не очаквам да мине. Предлагам тест за антитела - също не става (защото няма QR код). Показвам негативен тест, чиято валидност е изтекла преди 10 часа (които съм прекарала в стаята си).
Нищо от това не помага. Казвам си ОК, такива са правилата. Дава ми се една торбичка да си взема храна за стаята (закуска в леглото, супер). Тръгвам към бюфета, но в този момент в паника ме догонва една от камериерките и ми казва да спра на място. Прави забележка на стражата, че ме е допуснал.
-Кажете ми какво ви се яде и аз ще ви го донеса в стаята.
-Добре, но как да ви кажа, като не знам какво има?
И жената започва да изброява - такъв и такъв хляб, такива и такива маслини, 5 вида сирена... бюфетът е на два метра от нас и започваме да си сочим - това там ли, не другото, в края. Около бюфета в този момент няма нито един човек.
Масите в ресторанта са на разстояние повече от два метра - от 20 са заети 3. Помолих за бележка, на която да си запиша нещата, които искам. Докато си записвам, пристигат двама управители и любезно ме молят да изчакам в коридора, а камериерката привикват в една стаичка. Оставям листчето на стражата и се качвам в стаята си", разказва Боряна Нейкова във Фейсбук.
"След малко на вратата се почуква. Камериерката ми носи храната. Не е разбрала част от нещата (може би защото пиша грозно) и затова е взела от всичко. Храна, достатъчна за два дни напред. Казвам "много благодаря" и затварям вратата. Почуква отново.
- Толкова съжалявам, видях че се разстроихте. Разбирам ви напълно. Вижте, аз просто искам да си запазя работата. Ако ви бях пуснала да си вземете храна и мениджърът ми беше видял това, щях да имам сериозен проблем, моля, разберете ме и вие. Знаете ли колко зле се чувствам всеки ден, че трябва да правя това. Знам, че сте здрава, просто такива са правилата. I know it doesn`t make any sense, I know.
Тя също се разстрои и се прегърнахме. По стария начин, като две нормални човешки същества."
