Колко голяма заплаха ще бъде Русия на Путин за НАТО след войната в Украйна? На този етап не знаем как ще завърши агресивната война на Русия срещу Украйна, дали със заслужено пълно възстановяване на украинския териториален суверенитет или руска победа над Киев. Може би ще има някакъв компромис между тези крайности, допуска The National Interest. Въпреки това, що се отнася до бъдещите отношения на Русия със Запада, още по-важният въпрос е как руският политически елит, който и да е той, ще гледа на края на войната.
Ще изостри ли евентуална териториална победа апетита му за повече авантюри? Дали едно съкрушително поражение ще го остави озлобен и ще крои планове за отмъщение? Или ще реши, че е време да намери някакво реалистично споразумение със Запада? Преобладаващият начин на мислене след края на войната ще реши бъдещия курс на Русия. За съжаление, перспективите Русия да остане заплаха на няколко фронта надхвърлят вероятността за партньорство. Още: Германски доклад: Европа няма с какво да се защити от Русия
Първо и най-важно, Русия ще остане голяма ядрена сила, докато Западът, особено САЩ, остави стратегическия си арсенал да атрофира. Междувременно Русия участва във фактически съюз с ядрените сили Китай и Северна Корея и скоро като нищо ще има зад гърба си ядрен Иран. За разлика от тях ядрените съюзници на Америка, Франция и Англия, са в низходяща спирала, тъй като техният остатъчен военен капацитет е доста позастарял и изхабен.
Западът не само губи по отношение на капацитета си за стратегическо възпиране, но Русия има предимство по отношение на разполагането на ядрени оръжия с малък и среден обсег, които руският диктатор Владимир Путин, който е издирван от Международния наказателен съд в Хага за системно отвличане на украински деца, заплашва, че може да използва на бойното поле в Украйна. Перспективата, на която САЩ могат да се противопоставят, като разположат подобни оръжия в Германия, вече събуди антиамериканските и антиядрените сили в русофилските политически партии в Централна Европа. Следователно въпросът за възпирането може бързо да се превърне в разногласен дебат, който да разедини атлантическия Запад.
Следващите стъпки на Русия
Второ, каквото и да е бъдещето на Украйна, Русия със сигурност ще продължи да проектира мощ на югозапад. По един или друг начин тя иска да действа като черноморска сила, заплашвайки Грузия и най-вероятно преследвайки постепенно споразумение с Турция. Ердоган се застъпи за пълното връщане на Крим на Украйна, той има специален интерес към кримските татари. Още: Bloomberg: Има ли наистина план, който ще сложи край на войната в Украйна?
Москва обаче е длъжна да ухажва Анкара в заговор за разбиване на НАТО, особено след като Европейският съюз се отнесе хладно към присъединяването на Турция. Русия ще продължи да се стреми към Сирия, за да запази военноморската си база в Тартус, за да бъде играч в региона, където администрацията на Обама ѝ позволи да остане. Освен това се очаква Русия да играе ролята на спойлер на Балканите, разпалвайки отново тлеещото етническо напрежение, като същевременно използва "Балканския маршрут" за въоръжена имиграция в Европа, сега, когато Полша и Финландия успяха да затворят границите си.
Трето, Русия със сигурност ще разшири стратегическия си отпечатък в Арктика, тъй като глобалното затопляне прави региона по-достъпен за навигация и добив на ресурси. В случай на китайски опит да анексира Тайван, руският контрол над Курилските острови в северната част на Япония може да стане стратегически важен. Залогът е китайската цел да намали американската хегемония по източното крайбрежие на Азия и Русия може да играе ключова роля в тази инициатива. Този театър може да не е толкова руски приоритет, но тъй като Москва все повече се превръща в младши партньор на Пекин, тя може да бъде привлечена неумолимо в тихоокеанската и арктическа посока към конфликти със Запада, пише The National Interest. Още: Изборите в САЩ ще решат съдбата на Украйна. Какво мислят избирателите?
Следователно Русия има потенциала да се превърне в значителна геостратегическа заплаха, особено като част от оста с Китай, Иран и КНДР. За да минимизират този риск, САЩ се нуждаят от политика, след като войната в Украйна приключи, да привлече Русия към западно партньорство, т.е. да я откъсне от Китай, без обаче да предава нашите централноевропейски съюзници. Перспективата за западен блок, който включва Русия в ерата след Путин, трябва да бъде на масата като жизнено важна цел. Трябва да се подготвяме за тази бъдеща архитектура за сигурност.
Автор: Ръсел А. Бърман
Превод: Ганчо Каменарски
