Грузинските власти решиха да отзоват членовете на своята делегация от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). На 29 януари ПАСЕ прие резолюция, с която признава пълномощията на грузинската делегация при условие, че до април в страната бъдат насрочени нови парламентарни избори и "политическите затворници" бъдат освободени. Правата на грузинската делегация ще бъдат ограничени, а пълномощията й ще бъдат прегледани през април. След това решение ръководителят на делегацията Теа Цулукиани обяви, че Грузия ще прекрати участието си в ПАСЕ.
Политическата криза в Грузия
След парламентарните избори на 26 октомври 2024 г. в Грузия се разрази политическа криза, придружена от масови протести, разгонвания на митинги и задържания на активисти и опозиционери. Според екзитполове, проведени от американските компании Edison Research и HarrisX от името на опозиционните канали Formula и Mtavari, четири опозиционни партии на изборите са събрали заедно повече гласове от управляващата „Грузинска мечта“, което би им позволило да съставят коалиционно правителство.
Още: Ескалация в Грузия: Протестиращите блокираха път, полицията бие и арестува наред (ВИДЕО)
Според Централната избирателна комисия на Грузия управляващата партия „Грузинска мечта“ печели 53,93% от гласовете (89 мандата), докато още четири опозиционни партии преодоляват изборната бариера: Коалиция за промяна – 11,03% (19 мандата), Единство – Национално движение ” – 10,17% (16 мандата), „Силна Грузия” („Лело, за народа, за свобода!”) – 8,81% (14 мандата), „Гахария за Грузия” – 7,78% (12 мандата).
След обявяването на предварителните резултати от Централната избирателна комисия президентът Саломе Зурабишвили и опозиционните партии заявиха, че няма да признаят изборните резултати, а международните партньори поискаха разследване на нарушенията. Започнаха протести с искане за нови избори. Всички опозиционни партии отказаха да работят в парламента.
Окончателният доклад на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ (ОССЕ/БДИПЧ) за парламентарните избори в Грузия заяви, че „редица проблеми, подчертани в окончателния доклад, са повлияли отрицателно на почтеността на изборите и са подкопали общественото доверие в процеса“. Според наблюдатели, изборите се състояха на фона на сериозни опасения относно въздействието на наскоро приетото законодателство върху основните свободи и гражданското общество; намаляване на независимостта на институциите, участващи в изборния процес; натиск върху избирателите, който, съчетан със събитията в изборния ден, подкопа възможността на някои избиратели да гласуват без страх от репресии.
На 28 ноември еднопартийният парламент одобри актуализираното правителство, представено от „Грузинска мечта“, начело с премиера Иракли Кобахидзе. В същия ден Кобахидзе обяви премахването на въпроса за преговорите за присъединяване на Грузия към Европейския съюз от дневния ред до 2028 г.
Още: Опонирала на Кремъл: Арестувана грузинска журналистка обяви гладна стачка
Изявлението на Кобахидзе провокира спонтанни митинги в Тбилиси и други градове на страната. Граждани излязоха на улицата, за да изразят несъгласието си с решението и да поискат то да бъде преразгледано. В първите дни полицията разпръсна митингите с водни оръдия и сълзотворен газ, брутално задържа и би демонстранти и използва сила срещу журналисти. Около 50 души бяха задържани по криминални обвинения, включително обвинения за „организиране на групово насилие“. Стотици демонстранти бяха арестувани или глобени по административни обвинения.
На 14 декември 2024 г. избирателна колегия, състояща се почти изцяло от представители на „Грузинската мечта“, избра за президент на Грузия бившия футболист, западен критик и един от основателите на партията „Сила на народа“ Михаил Кавелашвили. Петият президент Саломе Зурабишвили и опозицията го смятат за нелегитимен държавен глава, тъй като в избора му участваха депутати, които влязоха в парламента след оспорваните избори на 26 октомври.
Още: Членове на управляващата проруска партия в Грузия счупиха носа на бивш премиер (СНИМКИ)
През декември „Грузинска мечта“ набързо одобри законопроекти, забраняващи използването на пиротехника и маски за лице по време на протести. Правозащитниците смятат новите закони за репресивни и приети за борба с инакомислието. Акциите, шествията и протестните стачки продължават ежедневно от 28 ноември насам. Те не спряха дори в навечерието на Нова година, когато десетки хиляди граждани изпълниха булевард Руставели и поставиха празнична трапеза там.
Основните искания на опозицията и Саломе Зурабишвили, която се смята за легитимен държавен глава, са нови избори и освобождаване на задържаните протестиращи. Западните партньори на Грузия, с изключение на Унгария, избягват контакт с грузинските власти и не поздравяват "Грузинска мечта" за победата на парламентарните избори и избирането на Михаил Кавелашвили. САЩ, Великобритания, Германия, Чехия, балтийските държави и Украйна обявиха различни санкции срещу лидерите на Грузинската мечта, ръководителите на правителството и Министерството на вътрешните работи, съдии и близки до властта бизнесмени. За първи път милиардерът Бидзина Иванишвили беше обект на санкции. Освен това администрацията на Джо Байдън преустанови стратегическото си партньорство с Грузия. Грузинска мечта се надява на рестартиране на отношенията със Запада след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и края на войната в Украйна.
Още: Грузия: Колко проруско е новото управление?
