По пътя към „чиста икономика“ в Германия залагат на „зеления водород“, възнамерявайки да заменят с него вноса на горива. Експертите спорят дали си струва той да бъде произвеждан в страната, или да бъде внасян, съобщава БГНЕС. В Бранденбург разработват нова водородна стратегия под ръководството на Йорг Щайнбах – министър на икономиката, енергетиката и труда на източната федерална провинция, която обкръжава, но не включва Берлин. По професия 64-годишният Щайнбах е инженер-химик. В продължение на осем години е ръководил технически университети както в Бранденбург, така и в Берлин.
"Водородът ще бъде основният компонент на чистата нисковъглеродна енергийна икономика, която трябва да изградим през следващите години," каза Щайнбах пред „Дойче веле”. Според него водородът ще се използва в различни области: за задвижване на автомобили, кораби, влакове и може би самолети. Той може да замени природния газ като енергиен източник за отопление и въглищата за производството на стомана. В Германия чистата енергия ще се генерира главно по два начина, каза Щайнбах. Единият е чрез произвеждане на водород и на електричество с помощта на вятърни и слънчеви генератори. Вторият е чрез електролиза на водата. Водородът е носител на енергия, а не негов основен източник, пояснява експертът.
Откакто встъпи в длъжност през 2018 г., Щайнбах се стреми да превърне Бранденбург в лидер на зелените технологии в Германия. Добър старт в това отношение беше изграждането на Tesla Gigafactory от американския производител на електрически превозни средства близо до село Grünheide, югоизточно от Берлин. Бранденбург спечели правото да бъде домакин на мегафабриката, въпреки че много региони в Европа се състезаваха за това. Помогна фактът, че ръководителят на Tesla Илон Мъск оценява високо немската инженерна школа и има голяма симпатия към Германия и особено към Берлин.
Кои са възможностите за използване на "зелен водород"? Германия се интересува от ползването на водородни горивни клетки в локомотиви по неелектрифицирани железопътни линии и подкрепя развитието на двигатели с такива горивни клетки за камиони. Водородът от възобновяеми източници ще играе нарастваща роля в химическата промишленост в бъдеще и се очаква да замести въглищата в стоманената индустрия. Разработват се и самолети, работещи с водородно гориво, но ще отнеме още много време, докато се пристъпи към серийно производство. Водородът може също да се транспортира през съществуващите тръбопроводи и да се ползва за отопление на сгради. Тъй като той се различава по своите характеристики от метана, засега може да се транспортира през съществуващите газопроводи само в ограничени количества, без да причинява технически проблеми. „Тези проблеми обаче могат да бъдат решени чрез подмяна на част от оборудването“, твърди Щайнбах.
Бранденбург не е единственото място, където се разработва водородната стратегия. Германия е приела такава и на федерално ниво. А тя е изготвена и в Европейския съюз. Един от основните въпроси в това отношение е къде Германия и Европа ще получат „зелен водород“ в ерата на нулевите въглеводородни емисии. Ще се произвежда ли на място или ще се внася от чужбина? Може би, и двата отговора са верни. Настоящият министър на икономиката на Федерална република Германия Петер Алтмайер подкрепя и двете решения.
Горива, произведени от слънчева и вятърна енергия. Йорг Щайнбах подкрепя идеята за производството на водород в Германия. Зависи от това, доколко германците и европейците са готови да построят повече вятърни турбини и слънчеви централи, за да отговорят на бързо нарастващата нужда от електричество за все по-голям брой електрически превозни средства и отоплителни инсталации за сгради през следващите две десетилетия.
През 2009 г. беше създаден проектът „Desertec” с участието на редица големи германски компании. Те възнамерявали да инвестират 400 милиарда евро в него и да построят слънчеви електроцентрали в Сахара, които почти напълно да задоволят нуждите от електроенергия на населението на Северна Африка и да осигурят 15% от електричеството, необходимо на Европа. През следващите години обаче цените на слънчевите панели в Европа паднаха толкова бързо, че се оказа по-евтино да се инсталират на място, отколкото да се внася „зелена електроенергия“ от Африка. Въпреки факта, че в Германия има много по-малко слънчеви дни, за страната е по-изгодно да се произвежда такава енергия, отколкото да се изградят хиляди километри електропроводи от Африка, припомня онлайн изданието.
Вмомента Германия внася 2/3 от енергийните си ресурси, повечето от които под формата на въглеводороди. Следователно, ако страната създаде „зелени технологии“ и ги изнася, а вместо това внесе „зелена енергия“, произведена с тези технологии, тогава всички ще спечелят. Такъв обмен ще намали германския излишък в търговията и ще бъде по-екологичен и устойчив от сегашната система, базирана на вноса на горива.
