Нова ескалация на напрежението в Грузия. Протестиращи опитаха да блокират пътищата от и до столицата Тбилиси, което доведе до насилие от страна на полицията. Има доста задържани, сред които е и Ника Мелия, лидер на проевропейската партия Ахали. Полицията не позволява на демонстранти да блокират пътя близо до мола вТбилиси мол. Пострадал е и оператор на ТВ Пирвели, като му се оказва медицинска помощ.
🇬🇪 Protests continue in Georgia. During the demonstrations, Nika Melia, leader of the pro-European party Akhali, was detained. Protesters try to block major transport routes in Tbilisi, many are brutally detained by security forces. pic.twitter.com/d7syZMXtaC
— WarTranslated (Dmitri) (@wartranslated) February 2, 2025
🚨 Police Begin Beating and Arresting Protesters: 67th Day of Protests in Georgia
— NEXTA (@nexta_tv) February 2, 2025
A large-scale protest erupted in the evening near Tbilisi Mall, where demonstrators managed to block the road. This was followed by a wave of violent arrests.
Earlier, Georgia's Interior Ministry… pic.twitter.com/yfMElnsoeE
Част от демонстрантите тръгнаха от Свободния университет, където също бяха разположени стотици полицаи, включително служители от отдела за специални задачи на МВР. Обявеното място на събитието е участък от магистралата Тбилиси-Сенаки-Леселидзе в покрайнините на столицата, която е от международно значение. Министерството на вътрешните работи на Грузия многократно е предупреждавало организаторите за недопустимостта на блокирането на пътища. Акцията бе обявена във Фейсбук групата „Дайтове”, домовете на чиито администратори бяха претърсени в събота.
„Докато не победим, тези хора ще продължат да протестират, нищо няма да ги спре. Колкото и маскирани хора да изведат, колкото и батальони да разположат, няма значение. Те ще разберат, че тези хора не могат да бъдат спрени“, каза един от лидерите на Коалицията за промяна, Зураб „Гирчи“ Джапаридзе.
Членът на Националното движение "Единство" Хатия Деканоидзе призова гражданите да не се страхуват от заплахи от силите за сигурност. „Министърът на вътрешните работи, който е в „списъка Магнитски“ за организирани изтезания и насилие, не трябва да учи тези хора и мен какво да правим. Никой не се страхува от Гомелаури и режима като цяло. Те искат да всеят страх, опитват се да сплашат хората. Санкционираният министър на вътрешните работи и санкционираните му служители не трябва да предизвикват притеснение, защото днес са тук, а утре ги няма. Какво друго могат да ви направят, което вече не са направили?! Ще ни хванат ли? Дръж ме, няма проблем. Наясно съм с това, което правя, както и много други хора", каза още той.
На 31 януари правителството на проруската партия „Грузинска мечта“ промени законодателството, добавяйки „пътища от международно и вътрешно значение“ към списъка на стратегическите обекти. Властите казват, че затварянето на пътя край Тбилиси Мол попада в обхвата на член 222 от Наказателния кодекс на Грузия (изземване или блокиране на телевизионни, радио- или комуникационни институции или стратегически съоръжения или съоръжения от особено значение), който предвижда като наказание поправителен труд или лишаване от свобода за до две години. Ако едно и също деяние е извършено от група лица или повторно, санкциите стават по-тежки – до четири години лишаване от свобода.
Политическата криза в Грузия
След парламентарните избори на 26 октомври 2024 г. в Грузия се разрази политическа криза, придружена от масови протести, разгонвания на митинги и задържания на активисти и опозиционери. Според екзитполове, проведени от американските компании Edison Research и HarrisX от името на опозиционните канали Formula и Mtavari, четири опозиционни партии на изборите са събрали заедно повече гласове от управляващата „Грузинска мечта“, което би им позволило да съставят коалиционно правителство.
Според Централната избирателна комисия на Грузия управляващата партия „Грузинска мечта“ печели 53,93% от гласовете (89 мандата), докато още четири опозиционни партии преодоляват изборната бариера: Коалиция за промяна – 11,03% (19 мандата), Единство – Национално движение ” – 10,17% (16 мандата), „Силна Грузия” („Лело, за народа, за свобода!”) – 8,81% (14 мандата), „Гахария за Грузия” – 7,78% (12 мандата).
След обявяването на предварителните резултати от Централната избирателна комисия президентът Саломе Зурабишвили и опозиционните партии заявиха, че няма да признаят изборните резултати, а международните партньори поискаха разследване на нарушенията. Започнаха протести с искане за нови избори. Всички опозиционни партии отказаха да работят в парламента.
Окончателният доклад на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ (ОССЕ/БДИПЧ) за парламентарните избори в Грузия заяви, че „редица проблеми, подчертани в окончателния доклад, са повлияли отрицателно на почтеността на изборите и са подкопали общественото доверие в процеса“. Според наблюдатели, изборите се състояха на фона на сериозни опасения относно въздействието на наскоро приетото законодателство върху основните свободи и гражданското общество; намаляване на независимостта на институциите, участващи в изборния процес; натиск върху избирателите, който, съчетан със събитията в изборния ден, подкопа възможността на някои избиратели да гласуват без страх от репресии.
На 28 ноември еднопартийният парламент одобри актуализираното правителство, представено от „Грузинска мечта“, начело с премиера Иракли Кобахидзе. В същия ден Кобахидзе обяви премахването на въпроса за преговорите за присъединяване на Грузия към Европейския съюз от дневния ред до 2028 г.
Изявлението на Кобахидзе провокира спонтанни митинги в Тбилиси и други градове на страната. Граждани излязоха на улицата, за да изразят несъгласието си с решението и да поискат то да бъде преразгледано. В първите дни полицията разпръсна митингите с водни оръдия и сълзотворен газ, брутално задържа и би демонстранти и използва сила срещу журналисти. Около 50 души бяха задържани по криминални обвинения, включително обвинения за „организиране на групово насилие“. Стотици демонстранти бяха арестувани или глобени по административни обвинения.
На 14 декември 2024 г. избирателна колегия, състояща се почти изцяло от представители на „Грузинската мечта“, избра за президент на Грузия бившия футболист, западен критик и един от основателите на партията „Сила на народа“ Михаил Кавелашвили. Петият президент Саломе Зурабишвили и опозицията го смятат за нелегитимен държавен глава, тъй като в избора му участваха депутати, които влязоха в парламента след оспорваните избори на 26 октомври.
През декември „Грузинска мечта“ набързо одобри законопроекти, забраняващи използването на пиротехника и маски за лице по време на протести. Правозащитниците смятат новите закони за репресивни и приети за борба с инакомислието. Акциите, шествията и протестните стачки продължават ежедневно от 28 ноември насам. Те не спряха дори в навечерието на Нова година, когато десетки хиляди граждани изпълниха булевард Руставели и поставиха празнична трапеза там.
Основните искания на опозицията и Саломе Зурабишвили, която се смята за легитимен държавен глава, са нови избори и освобождаване на задържаните протестиращи. Западните партньори на Грузия, с изключение на Унгария, избягват контакт с грузинските власти и не поздравяват "Грузинска мечта" за победата на парламентарните избори и избирането на Михаил Кавелашвили. САЩ, Великобритания, Германия, Чехия, балтийските държави и Украйна обявиха различни санкции срещу лидерите на Грузинската мечта, ръководителите на правителството и Министерството на вътрешните работи, съдии и близки до властта бизнесмени. За първи път милиардерът Бидзина Иванишвили беше обект на санкции. Освен това администрацията на Джо Байдън преустанови стратегическото си партньорство с Грузия. Грузинска мечта се надява на рестартиране на отношенията със Запада след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп и края на войната в Украйна.
