Европейските дипломати водят днес трудни преговори по изпълнението на шестия кръг от санкции на ЕС срещу Русия. Пакетът, предложен миналата седмица от Европейската комисия, предвиждаше повечето членове на ЕС да спрат вноса на петрол от Русия до края на годината, за да накажат Москва за нахлуването в Украйна. Но няколко държави членки, най-вече Унгария, поискаха изключения от забраната и/или подкрепа, за да им помогнат да избягат от дългогодишната си зависимост от един-единствен тръбопровод за руски петрол. Премиерът Виктор Орбан обяви, че представеният пакет е прекрачил "червена линия" за Унгария, но дипломати в Брюксел настояват, че техническите преговори не са блокирани.
Посланиците трябваше да се срещнат отново в неделя, но надеждите, че пакетът ще бъде готов преди понеделник - за изпращане на сигнал до Москва в Деня - избледняха. Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел заяви, че ако няма споразумение през уикенда, той ще свика среща на външните министри следващата седмица. Всяко решение за санкции трябва да бъде одобрено единодушно от правителствата на държавите членки. "Няма политическа блокада, а необходимост да се гарантират алтернативни източници на тръбопроводни доставки за страни без излаз на море, зависещи от руския петрол. И това не е лесно", каза европейски дипломат пред АФП. "Това са нова инфраструктура и технологични промени, които изискват не само европейско финансиране, но и споразумения между няколко държави членки. Ние постигаме напредък, но това автоматично отнема време."
ОЩЕ: Санкциите срещу Русия: Орбан играе покер със Запада
На Унгария, Словакия и Чешката република беше предложено разрешение да продължат да внасят руски петрол до края на 2024 г., но те също искат помощ за осигуряване на нови източници на петрол и преоборудване на техните рафинерии.
В приетия шести пакет санкции Еврокомисията предложи отлагане на ембаргото върху доставките на петрол от Русия за Унгария, Словакия и Чехия до 2024 г. Всички останали държави членки на ЕС ще прекратят вноса на петрол от Русия до края на тази година, както беше предложено първоначално.
В същото време България обяви, че също ще поиска отбагане на ембаргото върху вноса на руски петрол, съобщава се, че и Хърватия желае същото
Шестият пакет санкции предвижда още да бъдат изключени още три руски банки, включително Сбербанк, от системата за междубанкови разплащания SWIFT и да спрат излъчването на три руски държавни телевизионни канала в ЕС.
ЕК е предложила също страните членки да откажат вноса на петролни продукти през 2023 г. Очакват се и различни условия за отказ от нефт от танкери и от нефт от тръбопроводи
България се сблъсква и с проблеми с газа, след като отказа да плаща в рубли за руския газ. Очаква се идната седмица страната ни да поиска от Еврокомисията разрешение за премахване акцизите върху електроенергията и природния газ, за да защити икономиката си. Нашата страна е осигурила алтернативни доставки от съседна Гърция и засега не е намалила доставките за потребителите, но бизнесът изрази опасения, че цената на всеки друг газ може да скочи от 20% до 30%. Водещите български бизнес организации, притеснени от новите скокове на цените за газа, поискаха от правителството да намери начини да възобнови преговорите с руския доставчик „Газпром“ и да разшири компенсацията заради скока на цените.
ОЩЕ: Новите санкции: ЕС готви ембарго на петрола и забрана на три руски телевизии (ВИДЕО)
Транспортните компании заплашиха с национални протести, настоявайки правителството да намали наполовина митата върху горивата наред с други стъпки, които биха могли да намалят цените на горивата.
Еврокомисията планира да одобри план на 18 май в случай на евентуално внезапно спиране на доставките на руски газ, съобщи в неделя испанският вестник El Pais, цитиран от БГНЕС. Според изданието Брюксел предупреждава, че в случай на извънредна ситуация мерките ще засегнат почти всички партньори от ЕС, тъй като тези с други източници на доставки, като Испания, ще трябва да предоставят газ на страни, засегнати от прекъсването на доставките. Европейските власти също ще изискват енергийно нормиране, което ще започне с промишления сектор, така че компаниите в по-малко засегнатите страни да нямат конкурентно предимство пред тези в по-засегнатите държави. Изданието пише, че Брюксел ще използва регламента за сигурност на доставките, който е в сила от 2017 г., за да гарантира достатъчно снабдяване с газ на определени клиенти - домакинства и основни социални услуги - във всички страни от общността и смекчаване на последствията от евентуална извънредна ситуация. Според правилата всяка засегната държава може да въведе свои собствени правила за нормиране. Освен това страните, които изпитват проблеми с доставките, ще могат да се обърнат към клаузата за солидарност, която ще принуди съседните държави да ги подкрепят.
Обявяването на извънредно положение, засягащо няколко членове на общността или целия ЕС, е от компетентността на ЕК.
В рамките на последния парламентарен контрол премиерът Кирил Петков заяви, че страната ни е започнала работа върху газовата диверсификация и ежеседмична проверка на строителството на газовата връзка с Гърция. Според него реална е датата 30 юни за физическото завършване на газопровода.
В напреднала фаза сме на директни преговори със САЩ и Египет за доставка на втечнен газ. Надяваме се цените, които ще постигнем да бъдат такива, че общият микс на цената да не бъде по-висок от тази на „Газпром“, добави Петков.
Изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Иван Андреев беше категоричен пред Народното събрание, че няма риск за доставките на природен газ у нас.
ОЩЕ: ЕК може да започне съдебна процедура срещу страните от ЕС, неприлагащи санкциите срещу Русия
