“За Европейския съюз ранната ратификация на Парижкото споразумение от държавите-членки и от ЕС е първостепенен приоритет, за да се избегне ситуация, при която Парижкото споразумение да влезе в сила, без ЕС да е страна по него. Европейската комисия периодично изисква информация от държавите-членки за статуса на националния процес по ратификация.”
Това посочва в доклад до правителството министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
Днес МОСВ публикува за обществено обсъждане документацията за предстоящата ратификация на Споразумението от Париж и от българския парламент. Това се очаква да стане през есента. Преди това – в края на август правителството също трябва да даде “зелена светлина” на Споразумението и формално да го предложи за ратификация от депутатите. От доклада на екологичния министър става ясно още, че Брюксел настоява София да ратифицира споразумението възможно най-скоро.
На 12 декември 2015 г. в Париж споразумението бе прието без възражения от всички 196 страни по Конвенцията. Със Споразумението се прие т. нар. температурна цел за ограничаване на повишаването на глобалната средна температура значително под 2°С. Споразумението от Париж беше подписано на 22 април тази година от 175 страни. За България то бе подписано от президента Росен Плевнелиев, който още тогава призова за бързата му ратификация от парламента. Повечето държави-членки на ЕС са започнали националните си процеси на ратификация, като Франция и Унгария са ги приключили, а Люксембург, Португалия, Австрия и Германия се очаква да направят това преди средата на ноември месец, става ясно още от документацията.
Новото споразумение не преразглежда статута на Република България и българската страна продължава да се счита за „страна с икономика в преход”, т.е. страната ни няма да е задължена да прави финансови вноски. “Като „страна с икономка в преход“ България ще продължи да предоставя финансова помощ доброволно”, посочва министърът на околната среда и водите.
За България, ратифицирането на Споразумението от Париж ще има отражение върху добива на въглища, който следва да се ограничи за сметка на енергията, която се добива от възобновяеми източници. Предвижда се още осъществяване на глобален преглед на изпълнението на споразумението на всеки пет години за оценка на колективния напредък към постигане на неговата дългосрочна цел. Първият глобален преглед ще се проведе през 2023 г. “Съгласно публикувания на 20 юли 2016 г. Летен пакет на Европейската комисия, индивидуалната цел за страната за секторите извън Европейската схема за търговия с емисии за периода 2020-2030 г. е възможно най-ниската в Европейския съюз – запазване на нивото на емисиите на парникови газове на нивата от 2005 г. (0% спрямо 2005 г.)”, отбелязва още Ивелина Василева.
