Българският политолог Иван Кръстев заяви, че не може да разбере дебата в Германия относно експлоатацията и лошите условия на труд в месната промишленост, пише изданието „Тагесшпигел ам Зонтаг”, цитирано от БГНЕС.
На фона на ниските заплати в родината му, намирането на работа в Западна Европа „означава за нашите работници социално израстване”, твърди ръководителят на Центъра за либерални стратегии.
По време на кризата Европа обаче е научила как някои икономически отрасли в Западна Европа и Германия са зависими от работници от Източна и Централна Европа. Европейската комисия настоява за подобряване условията на труд в месопреработвателната промишленост.
Министърът на труда на Северен Рейн – Вестфалия Лауман разкритикува отново условията на труд и живот на работниците, заети в месопреработвателната промишленост в провинцията, чийто произход е предимно от България и Румъния.
По време на посещение в окръг Варендорф политикът заяви, че трудовите договори отдавна са му „трън в очите”. Тъй като жилищата не са собственост на предприятията, органите по охрана на труда няма как да контролират условията в тях. Досега всички инициативи за забрана на трудовите договори се проваляха, благодарение на съпротивата на месната индустрия и нейното лоби.
Ръководеното от Лауман министерство разпореди месопреработвателните предприятия в Северен Рейн – Вестфалия най-малко два пъти седмично да правят тестове за коронавирус на своите служители.
Заетите на пълен работен ден в кланиците от Централна и Източна Европа получават няколкостотин евро месечно по-малко в сравнение с германските работници, сочат данни на федералната агенция по труда.
По информация от края на 2018 г. работниците от България са получавали средно по 1700 евро на месец, румънците – 1800, поляците – 1900, а унгарците – 2000 евро. В същото време средният доход за германците е бил около 2300 евро на месец.
