Действията на Русия спрямо Украйна отприщиха военните разходи в балтийските страни, които са прекарали половин век под съветска окупация и които се опасяват от териториалните амбиции на Москва.
Наистина, пред руската военна машина сами балтийските сили нямат никакъв шанс. Според литовския анализатор Александрас Матонис обаче в случай на нападение тези страни трябва просто да отблъснат първата атака и да покажат воля за съпротива в очакване на атлантическата кавалерия. „В най-лошия случай, ако срещу балтийските страни бъде извършено нападение и ако НАТО активира плановете си за отбрана, съюзниците ще имат нужда от известно време, за да отговорят. Първата вълна на агресията ще трябва да бъде посрещната и отблъсната от засегнатите страни с техните собствени средства за отбрана”, казва той.
След като Русия присъедини Крим към своята територия и оказа помощ на сепаратистите в Източна Украйна, Естония, Латвия и Литва започнаха да купуват военно оборудване и увеличиха военните си бюджети. След като през 1991 година обявиха своята независимост, през 2004 година трите страни се присъединиха към НАТО и ЕС, за да засилят връзките си със Запада.
За да изпълнят ангажиментите си трите страни увеличиха военните си разходи. На 9 декември Естония подписа с Холандия най-големия военен договор в своята история, закупувайки бойни автомобили и шест танка „Леопард” за 138 милиона евро. През август Латвия купи от Великобритания 123 военни автомобила, а миналия месец сключи договор с Норвегия за 800 противотанкови системи и 100 камиона. Литва пък поръча от Полша системи за ПРО и ще похарчи 20 милиона евро за американски ракети. Така, за 6 месеца трите малки страни с общо население малко над 6 милиона души похарчиха 300 милиона евро за военно оборудване.
Според латвийския експерт Кристина Рудзите-Стейскала Естония, която се оказва един от малкото членове на НАТО, отговарящи на изискването на алианса за военни разходи в размер на 2% от БВП, предвижда да увеличи тези разходи до 2,05%. Вилнюс и Рига са далече от тази цел с 0,89% и 0,91%, но през 2015 година планират до увеличат военния си бюджет до 1,1 и 1% от БВП.
Въпреки тези усилия общата сума на военните разходи на балтийските страни – 1,2 милиарда евро за 2014 година, изглежда смешно на фона на похарчените от Русия 60 милиарда евро, или 3,4% от нейния БВП.
Опасенията на Литва, Латвия и Естония се засилиха с увеличаването на руската военна дейност по техните граници. Руския военни самолети прелитат всеки ден в близост до тези страни. През уикенда на 6 срещу 7 декември самолети на НАТО са излитали неколкократно, за да „придружат” руските бомбардировачи.
На 8 декември Литва засили нивото на готовност на своите войски, след като стана свидетел на преминаването на 22 руски военни кораба в Балтийско море. В групата, само на 5 километра от териториалните води на Литва, премина и тежко въоръжена корвета.
АФП
