Икономическата война, която Западът започна срещу Москва в отговор на руската инвазия в Украйна, се увенча със скромен краткосрочен успех - засега, пише Responsible Statecraft.
На 26-27 септември Fletcher School към университета "Тъфтс" беше домакин на семинар на тема "Глобални последици от икономическата война между Русия и Запада". Той събра две дузини експерти, както теоретици, така и практици, за да обсъдят въздействието на широкомащабните санкции, които приблизително 50 държави наложиха срещу Русия от началото на нейната инвазия в Украйна.
Срещата, организирана от професорите от университета "Тъфтс" Кристофър Милър и Даниел Дрезнър, не даде ясен отговор нито на ключовия въпрос (работят ли санкциите?), нито на второстепенния въпрос, който следва от него: какво да ги правим след това - да ги отменяме ли, да ги продължим или да ги затегнем? Още: Първите санкции на САЩ срещу китайци, помогнали на Русия с военен дрон срещу Украйна: Нова ескалация?
Какви са целите?
Това отчасти се дължи на факта, че западните лидери не са дефинирали ясно целите на санкциите и са ги променяли с течение на времето. Първоначалната цел беше Русия да не изпрати повече войски в Украйна. Не проработи. По-нататъшната цел беше да се срине руската икономика, да се предизвика банков колапс и колапс на рублата с надеждата, че руският елит и/или руският народ ще въстанат срещу Путин и ще го принудят да спре да се бие. В рамките на седмица или две изглеждаше, че санкциите работят. Но Централната банка на Русия въведе строг контрол, за да спре изтичането на капитали и премахна конвертируемостта на рублата. В резултат на това руската икономика оцеля - засега.
След това целта се измести към изтощение, за да се увеличат разходите за Путин с надеждата, че това ще го направи по-склонен да седне на масата за преговори и да прекрати войната. Като постепенно сваляха летвата на целите, западните политици можеха да твърдят, че санкциите работят.
Бившият служител на Министерството на финансите на САЩ Едуард Фишман каза, че целта е „да се разклати системата, да се посее хаос и да се принудят руските политици да насочат вниманието си към събитията у дома“. Но ние подценихме уменията на руските финансови лидери и тяхната готовност да понесат санкции след анексирането на Крим през 2014 г. Още: САЩ санкционираха китайски фирми, снабдявали Русия с военни дронове
Максимилиан Хес, автор на новата книга "Икономическа война: Украйна и глобалният конфликт между Русия и Запада", твърди, че Путин е подготвял Русия за икономическа война със Запада след приемането на така наречения Закон Магнитски през 2012 г., който наложи санкции срещу лица, замесени в смъртта на руския адвокат Сергей Магнитски.
В исторически план санкциите са работили в не повече от една трета от случаите. Успехът идва само когато те са наистина многостранни и включват повечето от ключовите икономически играчи. В случая с Русия Европа и Съединените щати показаха неочаквана солидарност и това удари силно Москва, като се има предвид нейната зависимост от износа на петрол и газ за Стария свят. Извън Запада обаче само няколко страни подкрепиха санкциите: Япония, Южна Корея, Сингапур и Австралия. Обаче Китай, Индия, Турция и други, напротив, увеличиха търговския оборот с Русия, купувайки петрола, който Европа отказа.
Въпреки относителния си провал, санкциите остават популярен инструмент до голяма степен, защото са по-добри от алтернативите на пълно бездействие или започване на война. Те обаче са по-важни като начин за изразяване на политическата позиция на съюзниците, а не заради чисто икономическо въздействие. Бившият служител на Съвета за национална сигурност на САЩ Питър Харел нарече санкциите „бързо развиваща се индустрия“, която се разраства стабилно през последните 20 години, като се започне с администрацията на Бил Клинтън, за да разбие наркокартелите, и после като част от войната с тероризма след 11 септември. Още: Руският "сенчест флот" замърсява океаните с петрол, а Западът бездейства
По-късно САЩ бяха толкова насърчени от успеха на санкциите срещу Иран, че през 2015 г. се съгласиха на Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), ограничаващ ядрената му програма. Руската икономика обаче е много по-голяма, по-разнообразна и глобална от иранската и следователно въздействието на санкциите се оказа много по-скромно. Харел заключи, че „трябва да бъдем реалисти за това какво санкциите могат и не могат да постигнат, а не да очакваме те да бъдат сребърен куршум“.
Въпреки техния обхват, санкциите до голяма степен се съсредоточиха върху финансовия сектор - Русия на практика беше отрязана от финансовата мрежа Swift, със забрана западните институции да работят с повечето руски банки. Западът обаче се опасяваше, че внезапното спиране на руския енергиен износ ще увеличи инфлацията, така че петролът и газът продължиха да постъпват в Европа до края на 2022 г. А банките, обработващи плащания за износ на петрол и газ, бяха освободени от санкции. Още: Анализ: Какво (не)постигнаха санкциите срещу Русия?
"Игра на загуба"
Междувременно Крейг Кенеди от Харвард намекна, че санкциите са игра на загуба: и двете страни страдат от това. Това със сигурност се отнася за Германия, където цените на природния газ са се повишили с 400% през 2022 г. Още: Данъкоплатците в САЩ помагат косвено на Кремъл да поразява украински болници
Организаторът на форума Даниел Дрезнър посочи редица непредвидени, но широкообхватни последици, които тепърва ще се осъзнават. Те включват растежа на „сенчестия флот“ (незастраховани танкери, превозващи руски петрол до Индия и Китай) и разширяването на сенчеста мрежа от финансови транзакции, която улеснява Русия да избегне санкциите.
Затруднявайки износа на капитал за руснаците, санкциите увеличиха инвестициите в руската икономика и обвързаха бизнес елита – преди това основните поддръжници на „озападняването“ на страната – още по-тясно с Кремъл. Войната придаде системен характер на процеса на милитаризация на руската икономика, политика и общество и в бъдеще, след Путин, може да бъде изключително трудно да се отклони страната от този път.
Накрая Дрезнър отбеляза друга важна непредвидена последица за Русия: войната обедини Запада и тласна Швеция и Финландия към членство в НАТО, а Германия към превъоръжаване. Това отрича дългогодишната стратегическа цел на Русия да вбие клин между Европа и САЩ, пише Responsible Statecraft.
Анализаторите са съгласни, че санкциите, въпреки всичките им недостатъци, подкопават дългосрочните перспективи за икономически растеж на Русия, особено по отношение на достъпа до инвестиции и технологии за разработване на нови петролни полета. Сергей Вакуленко, сътрудник в Центъра Русия-Евразия към Института Карнеги, твърди, че Русия „няма да се изправи пред внезапен спад, а пред постепенно намаляване на производството на петрол“. Изглежда обаче, че Путин е готов да плати тази цена за продължаване на войната в Украйна. Още: Тактиката и козовете на Путин в икономическата война със САЩ
Трудно е да се каже как (и кога) ще приключи този конфликт. Ще стане ли бъдещата Русия отново част от Запада? Или Русия е предназначена да се превърне в ресурсна база за Китай и други страни, които в момента не са свързани със Запада и са готови за „многовекторност“ на геополитическия пейзаж?
Автор: Петер Рутланд
Превод: Ганчо Каменарски
