Администрацията в Кипър премахва турските имена на улици и ги заменя с гръцки имена в квартали, където кипърските турци са живели преди 1974 г.,, съобщи в. „Хюриет”.
Администрацията е променила името на улиците „Пияле Паша” и „Талат Паша” в Ларнака и е поискала от община Ларнака да премахне името на улица „Бозкурт”, както и да замени името на улица „Истанбул” с „Константинопол”.
Името на улица „Пияле Паша” беше заменено с това на лидера на кипърските гърци Никос Анастасиадес на екстравагантна церемония през 2015 г., но администрацията разреши турското име да бъде оставено в определена зона, за да се избегне критика по време на продължаващите преговори, водени от ООН.
Миналия месец арменци и гърци подадоха петиция за промяна на името на авеню „Талат Паша” в западния град Пафос, твърдейки, че Талат Паша е един от архитектите на така наречения арменски геноцид. Община Пафос промени името на булеварда на „ Авеню на справедливостта” с единодушно решение.
Крайнодесните кипърски гърци също подадоха петиции в Ларнака за промяна на името на улиците „Бозкурт” и „Истанбул”, твърдейки, че „Бозкурт“ напомня на турски националисти, а „Истанбул“ им напомня за падането на Константинопол. Кметът Андреас Вирас обаче ги информира, че улицата е кръстена Бозкурт в началото на миналия век, още преди турските националисти да започнат да се наричат „Сиви вълци” и че името Истанбул всъщност означава вътрешен град (Eis-tin-poli) на гръцки.
„Бозкурт“ означава Сиви вълци на турски и употребата му е забранена във Франция и Германия, въпреки че не съществува такова движение с това име.
Според конституцията от 1963 г. на двуобщностната република Кипър всички публични зони и официални документи трябва да бъдат написани както на гръцки, така и на турски език, припомня в. „Сабах”.
На 20 януари генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обяви намерението си да покани лидерите на двете общности в Кипър на неформална среща „възможно най-скоро“, но предупреди, че тази среща трябва да е различна и да помогне да се изясни „истинският обхват“ на общите им визия и да очертае стъпки, необходими за начертаване на пътя напред.
След десетилетия статукво, каза той, „на място се случват промени, които могат да станат необратими, ако двете общности не се ангажират да разрешават разногласията си мирно, активно и решително“.
