Те бяха единствените двама международни журналисти, предавали от обсадения Мариупол. Операторът Мстислав Чернов и фотографът Евгений Малолетка в продължение на 20 дни документират на място обкръжения от руските сили Мариупол и изпращат репортажите си на Асошиейтед прес.
По време на един от тях те се оказват хванати в капан в болницата. „Руснаците ни търсеха. Те имаха списък с имена, в това число и нашите. Не знаехме дали ще се измъкнем живи“, разказват журналистите. Хирурзите им дават да облекат бели престилки, за да минат за част от персонала.
На разсъмване идват още войници: „Къде са журналистите, по дяволите?“ Мстислав Чернов поглежда лентите им, сини като украинските, и се опитва да прецени шанса дали наистина са украинци или са маскирани руснаци. Все пак пристъпва напред, за да се идентифицира. „Тук сме, за да ви измъкнем“, казват украинските военни.
„Избягахме навън, изоставяйки лекарите, които ни дадоха подслон, бременните жени, които бяха бомбардирани, хората, които спяха в коридорите, защото нямаше къде другаде да отидат“, казва Чернов, който е родом от Харков. „Чувствах се зле, че ги оставяме там“, добавя.
ВИЖТЕ ОЩЕ: "Измъчваха ме с ток": Разказ на отвлечен от руснаците асистент на Radio France
Девет, десет минути тичат под откосите артилерийски огън по разрушените улици, сред бомбардираните сгради. Най-накрая успяват да стигнат до подземен паркинг. „Едва тогава научихме защо украинците рискуваха живота си, за да ни изведат от болницата“, казва репортерът. Един полицай им обяснява: „Ако ви хванат руснаците, ще ви изправят пред камерата и ще ви накарат да кажете, че всичко, което сте заснели досега, е лъжа. Всичките ви усилия ще отидат напразно”.
Mstyslav Chernov is a video journalist for The Associated Press.
— CBC News (@CBCNews) March 21, 2022
This is his account of the siege of Mariupol.
"The Russians were hunting us down. They had a list of names, including ours, and they were closing in." https://t.co/aetleLBXrY
Мстислав Чернов е отразявал войните в Ирак, Афганистан и в Нагорни Карабах, опитвайки се да покаже на света опустошението, което те причиняват, от първа ръка. Когато американците, а след това и европейците започват да евакуират служителите на посолствата си от Киев, той си дава сметка, че войната в Украйна е неизбежна. „Докато наведен над картата разглеждах струпването на руските войски, единствената ми мисъл беше: „Моята бедна страна“, спомня с той. Чернов разбира добре, че заради стратегическото си местоположение на Азовско море, източният пристанищен град Мариупол ще бъде една от основните цели на руснаците. Затова още на 23 февруари вечерта, преди нахлуването на руските войски, той се отправя с дългогодишния си колега Евгений Малолетка, в тази посока.
По пътя започват да се тревожат за набавянето на резервни гуми. Намират през интернет човек, готов да им продаде посред нощ. Когато на него и на една касиерка в денонощен хранителен магазин обясняват, че се подготвят за война, хората ги гледат като луди. По това време никой в Украйна все още не вярва, че ще има война.
„Около една четвърт от 430 000-те жители на Мариупол напуснаха през тези първи дни, докато все още можеха. Но малко хора вярваха, че наистина идва война и докато повечето осъзнаят грешката си, беше твърде късно“, казва Чернов.
Руснаците прекъсват електричеството, водата, доставките на храна, мобилните връзки, радиото и телевизията. Малкото други журналисти в града го напускат и Мариупол остава под пълна блокада.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Мариупол под обсада: Водата свърши, хората пият от локвите
Липсата на информация по време на блокада постига две цели, обяснява Чернов. От една страна хаосът - хората не знаят какво се случва и се паникьосват. Втората цел е безнаказаността. Когато липсва информация за това какво се случва в града – няма снимки на разрушените сгради и умиращите деца, руските сили могат да правят каквото си искат. Затова поехме такива рискове, за да можем да изпратим на света картина за това, което видяхме. А това разгневи Русия достатъчно, за да ни преследва, казва журналистът.
“We were the last journalists in Mariupol. Now there are none.”
— The Associated Press (@AP) March 22, 2022
A team of AP journalists arrived in Mariupol on Feb. 24. By the time they left nearly three weeks later, the besieged Ukrainian port city lay in ruins. https://t.co/rI8xAe8SNn
На 27 февруари Чернов и Малолетка виждат първото дете, което умира. Те наблюдават как лекар се опитва да спаси малко момиченце, ударено от шрапнели. Не успява. После умира второ дете, след това трето. Линейките спират да прибират ранените, защото хората не могат да им се обадят без сигнал, а и самите линейки не могат да се движат по бомбардираните улици.
Лекарите ги умоляват да снимат семействата, които носят своите ранени и мъртви близки, защото това е единственият начин да се разбере какво се случва в града.
В Мариупол все още има едно място със стабилна интернет връзка - пред ограбен магазин за хранителни стоки. Веднъж дневно двамата журналисти отиват дотам, клечат под стълбите и качват снимки и видеа в мрежата. И така до 3 март, когато сигналът и там изчезва. В следващите дни единствената им връзка с външния свят е чрез сателитен телефон. И единственото място, където този телефон работи, е на открито, точно до рова, издълбан от един снаряд.
Всеки ден из града се понася нов слух, че украинската армия ще дойде, за да пробие обсадата. Но тя така и не идва.
По това време двамата журналисти вече са станали свидетели на толкова много смъртни случаи, трупове по улиците, десетки тела, погребани в масови гробове, че снимат смъртта почти без да я приемат. Именно те са тези, които фотографират и окървавените бременни жени, напускащи бомбардирания родилен дом в Мариупол – кадри, които разтърсиха целия свят.
Изолирани от света, двамата все още не знаят за растящата руска дезинформационна кампания. По това време руското посолство в Лондон публикува два туита, в които нарече снимките на журналистите „фалшификации“ и разпространи информацията, че една от бременните жени на тях е актриса. Руският посланик показа копия от снимките на заседание на Съвета за сигурност на ООН и изрече лъжи за атаката срещу родилния дом, казват Чернов и Малолетка.
На 11 март, в кратък разговор техният редактор от АП ги пита дали могат да намерят жените, оцелели след въздушния удар срещу родилния дом, за да докажат тяхното съществуване. Двамата разбират, че техните снимки са били достатъчно силни, че да предизвикат отговор от страна на руските власти. Чернов и Малолетка откриват жените – някои са родили, други раждат в момента. Научават, че една от тях е загубила бебето си, а след това и собствения си живот.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 6-годишно дете почина от жажда под развалините в Мариупол
Междувременно двамата са затрупани от молби на мариуполци, които идват и ги умоляват: „Моля, снимайте ме, нека семейството ми извън града да знае, че съм жив“.
Журналистите успяват да напуснат Мариупол в един от последните хуманитарни коридори. Натъпкани в един Hyundai заедно с тричленно семейство, те чакат в 5-километрово задръстване да се източи колоната автомобили. В този ден около 30 000 души напускат Мариупол - толкова много, че руските войници по контролно-пропускателните пунктове нямат време да разглеждат отблизо автомобилите, от чиито прозорци са останали да се развяват само парчета найлон. Прекосяват общо 15 руски контролно-пропускателни пункта, всичките оборудвани с тежки оръдия. Тогава си дават сметка, че Мариупол няма да оцелее. За да стигне до града, украинската армия трябва да пробие толкова слоеве блокада, че просто няма шанс.
Чернов и Малолетка са последните журналисти, напуснали Мариупол. И досега не спират да им пишат стотици хора, опитващи се отчаяно да научат нещо за близките си, останали в обсадения град.
Russia's siege of the Ukrainian city of Mariupol has left residents desperately short of food, water and heating. https://t.co/Dbc3O9aK9y pic.twitter.com/R2dnsBAYtn
— The Associated Press (@AP) March 21, 2022
