Промени в три закона, свързани с висшето образование и науката, ще бъдат предложени на следващия парламент, предаде БГНЕС.
Това обсъдиха в Русенския университет ректорите на близо 50 ВУЗ-а от страната заедно с ръководството на БАН и Селскостопанската академия в присъствието на министъра на образованието проф. Николай Милошев. До месец и половина работни групи от представители на университетите и научните среди трябва окончателно да оформят предложенията, които да бъдат готови за обсъждане от депутатите.
Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров представи визията за подготвяния Закон за иновациите, който е свързан с развитието на интелигентната икономика по програмата България 2020. Законът трябва да помогне както на хората, които създават патенти, така и на тези, които ще ги реализират и ще произвеждат по тях. Важен проблем е поддържането на патентите в чужбина, защото само защита на патента у нас няма да позволи на стоката да излезе на международния пазар. Според акад. Воденичаров в бъдещия съвет по иновациите трябва да влязат представители и на учените, и на бизнеса. "Големият проблем, който в момента стои, е връзката между разработката и човекът, който ще реализира тази разработка. Нека те да се съберат в съвета и да намерят най-добрите начини да се роди нещо хубаво", заяви акад. Воденичаров.
Проф. Боян Биолчев, председател на Националната агенция по акредитация, коментира, че най-важната задача по отношение на Закона за висшето образование е той да очертае стратегията. Той е категоричен, че трябва да се промени формирането на бюджета на университетите на брой студенти. "Студентът върви с парите си, може да звучи образно, обаче не означава абсолютно нищо освен уравниловка и липса на гаранция за качество. Законът трябва да предвижда оценка на научния потенциал, на постигнатите публикации на отделните учени, да обвърже науката с образованието. Разделянето им, което прави законът с пари на студент, означава, че науката може да е всякаква", заяви той. Проф. Биолчев коментира и Закона за степените и званията, защото за 2 години имаме 800 професора и 657 доцента, като има катедри, в които няма нито един асистент, а само доценти или професори.
Тази тема дискутира и председателят на Съюза на учените в България акад. Дамян Дамянов, който представи предложенията за промени в Закона за развитие на академичния състав. По думите му в момента броят на професорите се увеличава изключително форсирано - докато предишните години са израствали по 200 професори, сега са 450 и темпото се ускорява. Предлага се да се въведе контролен механизъм на процедурите, както и промяна на правилниците. Отделно се повдига и темата за липсата на приоритетно хабилитиране на младите учени.
Съветът на ректорите на висшите училища заедно с БАН и Селскостопанската академия могат да станат съветници на държавата, като й оказват компетентна помощ в по-трудни моменти. Това пък заяви министърът на образованието и науката проф. Николай Милошев.
"Хората, които се събират днес в Русенския университет, са интелектуалният елит на нацията и ако те не могат да намерят общите формулировки, да се обединят около общи становища и да излязат с общи решения, това не е хубаво за нашата нация въобще. Много бих искал за в бъдеще, когато аз вече няма да бъда министър, този Съвет на ректорите да може да ползва държавната ни власт тогава, когато иска да получи една концентрирана, обективна помощ и подкрепа в сериозни проблеми, които не са толкова лесно разрешими. Този съвет на ректорите да се окаже на съответното ниво, където трябва със свои специалисти да помогне, защото призванието на университетите е да подготви кадри за държавата", коментира проф. Милошев.
Три са законите, които се подготвят от специалистите на министерството, за да бъдат внесени в следващото Народно събрание. Единият е за професионалното образование, вторият е за висшето образование, а третият - неприетият за началното и средното образование.
Проф. Милошев обясни, че Законът за висшето образование е разработен с изключение на главата за ролята на държавата във висшето образование. "Не е наша работа, на служебното правителство, защото ние не сме представени от политическа сила, да дефинираме ролята на държавата. Това е единствената глава, която ще трябва да допише новото Народно събрание и новото правителство. Ще предоставим всичко, което е най-добро и събрано до момента, за да не започваме отначало", заяви той. Законът за иновациите се разработва съвместно с МИЕТ, тъй като амбицията и на президента, и на служебния кабинет, е проектът да бъде внесен веднага в парламента.
Колкото до Закона за научните званията, министърът призна, че има нужда от поправки, но в разумен баланс. Откакто действа този нов закон, са се появили 1600 нови професори, което е огромна бройка. "Това не значи обаче, че трябва да кажем на тези 1600 души "вие за нищо не ставате", защото повечето от тях със сигурност си стават. Системата е една от причините, че толкова много се нароихме професорите, а и отпадна задължителната голяма докторска дисертация. Трябва по някакъв начин да гарантираме, че такова нещо повече няма да се случи", заяви още министърът.
