Не бурката, а децата, които не са в училище, са по-страшният проблем на българското образование, категоричен историкът проф. Милко Палангурски. Според него носенето на бурка е алтернатива в социалната сфера на децата, които не посещават училищата.
„Когато разберат, че те са маргинали, които не могат да направят нищо, имат пред себе си две алтернативи – или да станат престъпници и крадци, или да бъдат в социална нищета.
Тоест, за да няма бурки, трябва да има ясно и категорично спазване на всички принципи на участието на тези деца в социалното приобщаване, наречено образователен процес. В крайна сметка това нещо българската държава започна още през 1878 - 1879 година, след това го продължи, макар и със силата на тоталитарната система, през 50 - 60 - 70-те години на 20 век, за да имаме сега парадокса „грамотни родители - неграмотни деца“, уточни проф. Палангурски.
Той увери пред агенция "Фокус", че образователната система може да се промени реално само за 4 години. Основният проблем на българите, според историка, е неспазването на законовите норми. Освен това подчерта, че „бич” за народа се явява и неговата неграмотност.
„Ние продължаваме да си затваряме очите за разпада на българското образование. Не искаме да си признаем истината, че около 60% от завършващите българската образователна система са неграмотни.
Например при матурата при 29 от 100 точки се изчислява тройка, а не на 50, както е в цяла Европа. Не искаме да признаем, че всеки завършващ с успех от 4,50 на матурата по български език, е чиста двойка, защото така е по-лесно”, допълни още професорът.
Според него, за да се промени тази ситуация, е на първо място трябва да се спазва законът, а след това да се мисли са интеграция и социална адаптация на малцинствата.
