Романът "Под игото" на патриарха на българската литература Иван Вазов, който се изучава още на прогимназиален етап, беше преведен на съвременен български език, за да бъде разбран от по-малките ученици. Това не е първият опит за посегателство над романа. През 2017г. той беше издаден на шльокавица с образователна цел по повод 24 май. Сега "Под игото" изгря в нов вариант, в който 6000 думи са "преведени" за нуждите на учениците, автор на героичното дело е Нели Стефанова. Думата "чемшир" стана "вечен зелен храст", думата "глъчка" - "гласове", думата гологлав се променила на човек без шапка, понеже учениците мислили, че ставало дума за човек с бръсната глава, тоест, предполагам, схващат, че чорбаджи Марко ("гологлав и по халат") изглежда малко като Слави Трифонов. Ятаганът бил "сабя" - това учениците сами го казали и после верни на техните разбирания, решили да олекотят Вазов за тях самите. Патриархът, олекотен за Милениъли.
Сопот възстана
Жители на град Сопот, подкрепени от общинската администрация, излизат на протест срещу "превода" на романа "Под игото" на съвременен български език. Недоволството си те ще изразят на знаково място в града - пред родната къща на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Кметът Деян Донков обяви, че ще внесе в общинския съвет декларация от името на гражданите на цялата община Сопот да не се допуска този превод "Под игото". Той обяви, че ще настоява за среща с премиера Бойко Борисов и министъра на образованието Красимир Вълчев за забраняването му. Протестиращите заплашиха, ако не бъдат чути да протестират в София.
"Не трябва да допускаме икони като "Под игото" да бъдат по някакъв начин манипулирани, интерпретирани и представени на съвременните поколения. Напротив, ние трябва да ги съхраним в автентичен вид. Думите на Вазов изразяват душата на българина в две епохи. Не е нормално да превръщаме "Под игото" в тълковен речник. Призовавам всички отговорни органи да заемат сериозна позиция по върпоса, вярвам в тях и очаквам добър резултат", каза Деян Дойнов, кмет на Сопот.
Ако изгубим езика си, губим културата си, губим идентичността си, заяви директорът на къщата - музей на Иван Вазов в града пред БНТ.
"Романът "Под игото" е нашата памет, той е първият по време и по стойност български роман и отваря вратите й пред целия свят. Словото е магия, словото е живот - животът на българина, затова то трябва да бъде запазено и съхранено, независимо от всичко. Допускам и други варианти, но според мен учениците трябва да общуват пряко с "Под игото", защото преразказването на романа е нещо съвсем друго", заяви учителка, която настоява романът да остане в автентичния си вид.
"Когато не можем да достигнем някой, обикновено се стремим да го принизим към нас. Това се е опитала да направи авторката. Да не подценяваме съвременните деца, нека ги поощрим да търсят и учат, а и не допускам, че учителите ще оставят необяснени архаичните думи", каза друга учителка по литература в Сопот.
Преводачката е горда с труда си
Нели Стефанова, "превела" "Под игото" всъщност и преди се е опитвала да го направи достъпен за българските ученици. Тя отказа да се включи на живо в ефира на БНТ, за да остане неразпознаваема за хората. Стефанова разговаря с водещата на предаването по телефона. Причината обясни така: този роман трябва да бъде свръзван единствено с образа на своя автор Иван Вазов.
Ето как Нели Стефанова защити своя "превод": "Преполагах каква реакция ще предизвика "превода", защото правенето на подобен превод на романа е светотатство и кощунство. Аз съм съгласна с тези доводи на моите опоненти. Но искам да ги попитам, трябва ли да се отреже крайник, за да се спаси животно. Трябва ли да се наруши сакралността на този текст, за да може информацията, съдържаща се в него, да достигне до днешните и идните поколения. Нашият отговор е ДА. И ние предлагаме два варианта за решаването на този въпрос. Вариантът с търсене в интернет пространството не работи, защото веднъж оказали се там те намират значително по- интересни неща за самите себе си."
Според Стефанова част от родителите, които са много млади, също не биха могли да помогнат на децата си и не биха могли "да се справят с този текст" и "превода" на някои от думите в него.
Всичко се прави в помощ на учениците, обясни Стефанова, която и преди е правила превод на същия роман. Тя отказа да обсъди предложението за преосмисляне на превода, след протестната реакция и общественото мнение. "Смятам, че на децата трябва да се поставят посилни задачи. Задачи, които са според техните възможности. Защото ако не е така има две реакции, детето да се захване с нещо, което му е по-приятно. А другата още по-лоша реакция е да се понижи самооценката на този човек."
Издателството е подготвило вариант с "превод" на 6000 думи и такъв с превод на 4000 думи. Вариантът - електронна книга с превод на по-малко думи е приемлив, по думите й, издателството обаче няма финансова възможност да го издаде.
"Аз не съжалявам. Как така ще съжалявам? Създали сме два варианта, единият ще осмири враждуващите по този въпрос. Той съдържа основния текст, с 4200 обяснения в скоби и е подготвен във формат на електронна книга. В нея ще се вижда само основния текст и при кликване върху непозната дума ще се появява нейното обяснение. Това е един съвременен подход, който подхожда на младите хора, които предпочитат да работят по този начин", обясни Стефанова.
Анализът на старейшините
"Вижда ми се леко нелепа тази скандална реакция на протестиращите, защото никой не отнема "Под игото" от сопотчани. То си е там - появил се е някакъв опит на едно издателство. Защо не? Аз не знам. Според мен, текстът все още се разбира. Той все още е достатъчно близък. Ако вземемм средновековен текст, той със сигурност ще трябва да се преведе. Имаме ясен феномен - отдалечаване във времето", коментира казуса пред БНТ проф. Ивайло Дичев, културен антрополог. В подкрепа на тезата си той даде за пример осъвременяването на правописа на романа - това също може би е кощунство, зачуди се Дичев. "Въпросът е практически, а не идеологически. Разбират ли децата този текст? И това може да се провери, категоричен е той. Според Дичев особено турските изрази в този роман са вече неразбираеми за младото поколение. "За съжаление сме изгубили този пласт от езика си - той е доста колоритен, наситен с емоция за хора като мен, но не и за младите хора".
"Под игото", освен национална светиня, е културен факт, който живее в покленията и има своя социална съдба. Това, което е експериментирала госпожата е част от социалната му съдба. То няма ликвидира "Под игото", нито ще отнеме от читателския интерес. Въпросът е обаче дали превеждаме коректно и кой ни даде това познание, че тъкмо нашия превод е този, от който младите хора се нуждаят. Това е около, което трябва да се дебатира. В момента историята е по-скоро смешна, тя е част от културния дебат около читателската съдба на "Под игото", заяви проф. Владимир Атанасов бивш министър на образованието.
Дебатът за романа в момента подменя неговото реално четене. Не знам, тези хора, които се възмущават дали наистина скоро са препрочитали романа. За да видят, че той не героиризира българския народ. Финалната фраза я знаете, единственият, който протестира е Мунчо - лудият, т.е. там се показва картина на българския характер, през която трябва да осмислим себе си. Не да го въздигаме в някаква сакрализация. В него има любов и ирония, и дълбока критика на това, което сме, обясни още Ивайло Дичев.
"Според мен подобни преводи могат да помогнат за това българските ученици да дадат още по-лоши резултати на тестове като PISA след 3 години. Да ме прости госпожата, уважавам творческия й ентусиазъм, но ми се струва, че за да работим в полза на българските ученици и качеството на българското образование, ние трябва да даваме много адекватни продукти и да ги предлагаме, не с оглед на това какъв хонорар се получава, а с оглед на това, каква полза ще пренесат на децата, категоричен беше бившият министър на образованието. Той свърза последните резултати за функционалната неграмотност на българските девевтокласници с опита да се олекоти необмислено съдържанието на учебната програма.
