“През цялото ми време в училище аз бях до голяма степен обезкуражен. Не е приятно да се чувстваш изцяло превъзхождан и да си най-отзад още при началото на състезанието”, казва Уинстън Чърчил
Може и да е изненада, но такава значима историческа личност е имал дислексия и това е затруднявало много учебния му процес. И не е единственият. Има изключително много успешни и популярни в нашето съвремие личности, които също са имали специални образователни потребности, като Том Круз или Рокфелер.
Истината е, че, за да успеят тези деца и да продължат напред успешни и уверени в себе си, и развият истинския си потенциал, е много важно как са се справяли в училище.
За особеностите около работата с деца със СОП (специални образователни потребности) и какви са предизвикателствата, особено сега, във времето на дистанционното обучение, разказа Цветелина Димитрова, която бе гост-лектор в уебинара, организиран от Издателство Клет България, на тема Обучението в електронна среда при работа с деца и ученици със СОП. Предизвикателства две в едно
Тя е магистър по Слухоречева рехабилитация и има специализация по Диагностика и рехабилитация на леки комуникативни отклонения. Стажът от цели 21 години и работата ѝ в сътрудничество с УНИЦЕФ по инициативата “Заедно от детската градина” са помогнали на Цветелина Димитрова да събере ценни съвети, които да предаде на своите колеги при работата с деца със СОП, особено когато училището не разполага с помощта на ресурсен учител.
Но нека първо се спрем на това какво означава деца със Специални образователни потребности. Това са деца, които имат затруднения при обучителния процес по една или друга причина поради:
● Сензорни увреждания (на слуха или зрението)
● Физически увреждания
● Умствена изостаналост
● Езиково-говорни нарушения
● Специфични обучителни трудности
● Емоционални или поведенчески
● Нарушения на общуването и комуникацията
● Хронични заболявания, които водят до СОП
● Множество увреждания
Цялата тази суха статистика всъщност се транслира в емоционално заредено ежедневие. От него са част както самото дете, така и учителят, и родителите. За самите деца участието в образователния процес заедно с техните връстници е полезно и е нещо допълнително, което да им помогне да открият скритите си заложби.
Цветелина Димитрова споделя, че онлайн този процес е многократно усложнен. Детето изведнъж се озовава само̀ пред екрана на компютъра. В такива моменти е много важно с какво разполагат учителите като ресурс, който да улесни работата. За нея това се оказва платформата IZZI, която определя като революционно откритие заради лекотата, с която превръща ежедневния процес в дигитален такъв. Ресурсите, които предлага, са адаптирани за работа пред компютъра, а учителят разполага с цялата налична информация и инструментите, с които да превърне дистанционния час в едно наистина интерактивно пространство, което да може да включи всички. Цветелина посочва, че ключовата дума в случаите на деца със СОП е приемственост. Според нея това позволява и платформата IZZI, която дава достъп до редица средства и различни опции, които да помогнат на учителя да проведе час, в който участват всички деца от класа, без значение какви са образователните им потребности.
Цветелина посочва, че първото, което учителят трябва да направи, е да определи какъв трябва да бъде индивидуалният подход към детето и от какво ще има нужда то.
Това е един от принципите на обучението, който стои в основата на работата не само за децата със СОП, но и за всички ученици. Цветелина Димитрова посочва, че макар и да генерализираме с названието СОП, всъщност нуждите на всяко дете са строго индивидуални. Например някое дете може да има определен процент глухота или пък специфична степен на умствена изостаналост и спрямо това и какъв е бил неговият предишен опит, средата, в която живее детето, и емоционалното му състояние, учителят може да прецени как да действа, за да му помогне да участва активно и успешно в учебния процес.
Ако се обърнем отново към цитата в началото, още нещо важно, което учителят трябва да има предвид, е, че децата със СОП се мотивират от похвалата. Когато детето е свършило нещо, както трябва, и е успяло да се справи със задачата си, похвалата е основният подтик, който ще го мотивира за по-нататъшна работа.
На второ място стои спокойствието и адекватността, с която се предлага изучаваната материя. Пример за това са децата със слухови проблеми. Те възприемат българския език не като майчин, въпреки че са родени тук. За тях той е като чужд. Също така, в зависимост как живее детето у дома, то може да има различен вид формирани понятия за определени предмети или названия. Затова, когато учителят разяснява или пита и детето не реагира, отговорът е не да се каже по-силно и да се повтаря до безкрайност, а просто да се замести със синоним или дори да се обясни, слагайки знак за равенство пред думата, която искаме да предадем на детето.
Именно такава удобна функционалност предлага IZZI, където учителят може дори да пише с “моливче” и в реално време да показва и представя това, от което има нужда, на децата.
Интерактивността работи двупосочно и децата също могат да се включат активно в учебния процес, да ограждат, пишат и да вземат участие в работата на класа.
Учителят трябва да внимава и за още нещо важно, когато работи с деца със СОП, а и не само.
Сега, във времената на дистанционно обучение, е много опасно, че децата прекарват толкова дълго време пред компютрите. Те се изморяват по-лесно от възрастните, което пък директно води до загуба на тяхното внимание в час. Лесното решение на този проблем е учителят периодично да насочва вниманието на детето към обект около него. Например, ако са в час по Природа и човек, да попита детето дали вижда кола в син цвят на улицата или да го попита как изглежда небето. Всичко, което ще го накара за момент да отдели поглед от монитора. А за децата със СОП напрежението от работата пред монитора толкова дълго време е още по-голямо.
Независимо с какви деца работим и с какви хора се срещаме, трябва да знаем, че подавайки им ръка и представяйки пред тях правилните ресурси, им даваме шанс да бъдат по-добри от вчера и да се развият по начин, за който не са мечтали или не са си представяли.
Кой знае, може някой ден да преподаваме на следващия Том Круз.
