Зная само едно-две хора, но мисля, че е достатъчно за да не се излагам. С ръченицата се справям малко по-добре от първокласник. Това сподели зам.-министърът на образованието Диян Стаматов във връзка с идеята учениците да изучават 22 вида български хора в процеса на обучение от 1 до 12 клас.
По думите му промяната не чак толкова голяма, защото български народни танци и сега може да се учат и никой не ги забранява. Според заместник-министъра всички се нуждаят от това обучение, защото танците са много и стъпките са различни.
Основната идея е от 1 до 12 клас да има по 2 задължителни хора, които да се учат в синхрон с това, което се учи по музика, поясни зам.-министъра в интервю пред bTV.
Стаматов напомни, че това е добра възможност за двигателна култура и според него всеки би могъл да играе народни танци. По думите му учителите по физическо са подготвени достатъчно добре и няма нужда от нови възпитатели. Ако пък все пак няма подготвен учител - във всяко едно училище има добър състав от хора, които биха могли да упражнят тази дейност.
За и против
В студиото на Нова телевизия Христо Димитров от ансамбъл "Българе" и адвокат Николай Хаджигенов влязоха в спор по темата. Според Хаджигенов две са причините за това предложение - да се отклони вниманието от по-важни проблеми като Изборния кодекс или вторите пенсии, както и че със задължителността ни се натъква как не сме свободни.
Димитров отговори с контрапункта, че България не може да е лидер в много неща, но по отношение на неравноделните танци сме номер едно. Щом имаме нещо, което е световно богатство, трябва да го използваме за развитието на държавата ни, подчерта той. Какво му е задължителното да има 2 хора годишно в училище - аз пък не искам да играя футбол, баскетбол, друг не иска да рисува, добави Димитров. Според него спортът по принцип подтиква към агресия, а при народните танци това е изключено. Ми то и киното ражда агресия - като чуя турски сериал, ставам агресивен, отвърна Хаджигенов. Димитров обаче се съгласи, че не е хубаво да се слага етикет "задължително", като добави, че физическото възпитание е задължително, а просто в него ще се изучават народни танци. Не може едно забавление, каквото е танцът, да бъде направено задължение. Българският народен танц не е забавление, а изкуство, подчерта Димитров.
Какво се предвижда
Според работните учебни програми в първи клас най-малките ще се учат да танцуват "Боряно, Борянкe" и ръченична стъпка на място. Второкласниците пък трябва да усвоят в края на годината Кулско хоро и Омуртагско хоро. Учениците от 3-ти клас ще тропат Самоковско и Джиновско хоро, а от четвърти клас - Седенчица и известното Дунавско хоро, което по традиция звучи по Нова година. За петокласниците са избрани Право тракийско хоро и Тракийска ръченица, за шестокласниците - Малешевско хоро (само едно), а за седмокласниците - Пайдушка тройка и Добруджанска ръка. Нататък танците продължават да се усложняват. Осмокласниците ще усвояват Пайдушка четворка и хоро, специфично за техния регион.
Според сегашните програми по физическо възпитание и спорт между 9-и и 12-и клас фолклорните танци изпадат дори като възможност за допълнителни часове. Според новите програми обаче и по-големите ученици ще продължат задължително с хората - от Шопско и Македонско, Охридско и Дайчово до Ганкино (Копаница) в последния клас. Десетокласниците ще учат наред с "Елено моме" и гръцко сиртаки.
Относно учебните програми Стаматов напомни, че са от 5 до 12 клас от 120 произведения 90 са на български автори, но количественият момент не е толкова важен.