Първо сериозно изпитание предстои пред новия просветен министър - да одобри или не план-приема в университетите за 2023/24 г., подготвен от служебното правителство. Към него вече бяха отправени сериозни критики от различни страни - депутати, синдикати и работодатели, като от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) дори смятат да призоват за промени лично премиера акад. Николай Денков. Засега от МОН обаче не дават ясни индикации за промени, пише в. "Сега".
На заседание на просветната парламентарна комисия в средата на май стана ясно, че служебното министерство, ръководено от проф. Сашо Пенов, е зарязало досегашната политика по преструктуриране на приема в университетите - вместо да предложи повече студенти по технически и инженерни науки, от каквито икономиката ни изпитва сериозен недостиг, екипът му предложи за догодина увеличаване на бройките за масови направления като икономика, туризъм, национална сигурност и др. За сметка на тях пък е планирано намаляване на студентите по математика, информатика и компютърни науки, транспорт, здравни грижи (в което се обучават медицински сестри), както и проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми.
"Предложеното е обратно на потребностите на бизнеса и пазара на труда. Обратно на всичко, което правихме предходните години. За периода 2015-2021 г. намалихме приема в икономика със 73,6 %, в администрация и управление - с 80%, психология - с 57%, политически науки - с 62%, обществени комуникации - с 69%, право - с 40%. Не защото в тези направления няма търсене на специалисти, а защото имаме общ недостиг и начинът да обезпечим професиите, при които заради недостига на специалисти търпим най-големи загуби, е да ограничим професионалните направления, в които имаме най-висок процент нерационално търсене на висше образование. От друга страна увеличихме приема в инженерно-техническите, педагогическите, природо-математическите и аграрните професионални направления. Пазарът на труда и пазарът на висше образование са два отделни пазара с различна логика и мотивация на търсенето. Основен инструмент за тяхното обвързване е именно план-приемът. Без преструктуриране не е възможно", коментира във Фейсбук профила си бившият просветен министър Красимир Вълчев.
По думите му очевидно при изготвянето на приема са доминирали други съображения, но не и потребности на обществото и на икономиката. "Надявам се новото правителство да не одобри план-приема в този му вид и да продължи политиките, които провеждахме предходните години", казва той.
Намеренията на проф. Цоков засега не са много ясни. "Бях поставен под напрежение от гледна точка на това, че трябваше да подпиша приема, който беше подготвен за обществено обсъждане. Комуникирахме с колегите и зам.-мин. проф. Петрова, че няма някакви проблемни ситуации от гледна точка на спазване на нормативните изисквания. Сега сме пуснали този проект за съгласуване с финансовото министерство. Това, което е смущаващо и за мен, е, че в някои професионални направления, които са свързани с професиите на бъдещето, няма нарастване на бройките, но това евентуално ще го комуникираме със становището на финансовото министерство и МС. Иначе други инструменти в момента нямам. Ако забавим подписването на приема, няма да прием в университетите на есен", заяви той пред "Сега". На изричен въпрос дали план-приемът ще бъде одобрен така, както е предложен, министър Цоков заяви, че трябва да трябва да дойде становище от МФ, тъй като той няма друга възможност. "Университетите вече знаят бройките, комуникирано е с тях, аз попадам в една такава ситуация и трябва да взема решението, което е най-добро за университетите. Ако могат да се изгладят някои неща, уверявам ви, ще бъдат изгладени с екипа", посочи неясно той.
