Предлага се да отпадне изискването за задължителни писмени конкурсни изпити по математика и рисуване, като академичните съвети получават правото да дефинират сами конкретните условия за прием на студентите. Това стана ясно след първото заседание на експертната работна група към МОН, която има задачата да подготви проект за изменение и допълнение на Наредбата за държавните изисквания към обучението по архитектура. Целта на инициативата е подобряване качеството на архитектурното образование в синхрон със световните и европейски тенденции. Проектът за изменение на наредбата се разработва в тясна координация и взаимодействие с всички заинтересовани страни: Камарата на архитектите в България (КАБ), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОП), както и висшите училища, които подготвят архитекти - Университета по архитектура, строителство и геодезия, Висшето строително училище “Любен Каравелов”, Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”, Нов български университет. Експертната група е под председателството на д-р Ивана Радонова, държавен експерт в дирекция „Висше образование“ към МОН.
Това дава възможност на висшите учебни заведения да облекчат условията за кандидатстване по специалността в синхрон с практиката на много чужди университети, които изискват от кандидат-висшистите да представят единствено творческо портфолио, съобщават от Камарата на архитектите в България.
Инициативата за нормативната промяна е на Камарата на архитектите в България (КАБ). През 2021 г. тя внесе в МОН предложения за изменения в наредбата, които предвиждат възможност всеки университет да определя автономно изискванията и критериите за прием по специалността “Архитектура”. В този смисъл се
За сметка на облекчения прием се предвижда да бъдат повишени изискванията към студентите по време на самото обучение и при завършването. Целта е в системата на висшето образование по архитектура да остават само студентите, които показват необходимите качества за професионално развитие в сектора. По този начин университетите ще гарантират, че поддържат високо ниво на обучение и създават качествени специалисти, допълват от Камарата.
С цел повишаване качеството на архитектурното образование се предлага разширяване и осъвременяване на учебните програми по специалността. Предвижда се повече практическо обучение и задължително въвеждане на студентите в дигиталното строително-информационно моделиране (Building Information Modeling - BIM). В тази връзка вносителите на предложението смятат, че е необходимо да се осигури възможност за по-широко включване на специалисти с богат практически опит в обучението на студентите по специализираните дисциплини.
Професионалните организации да участват в разработването на плановете и програмите за обучение на студентите по съответните архитектурни и инженерни специалности, предлагат от КАБ. Включването на широк кръг от изявени специалисти в сектора ще допринесе за модернизирането и развитието на образователния процес. В изпитните комисии по дипломирането на кандидат-висшистите е необходимо да участват минимум трима външни специалисти, съгласувани със съответната професионална камара, пише в предложенията на бранша.
“Надяваме се, че инициативата на КАБ за промяна в нормативната база ще подпомогне висшите училища и ще повиши критериите за образователен ценз по специалността “Архитектура”. Промените ще допринесат за това дипломираните български архитекти да бъдат по-конкурентни на световния пазар и да проектират по-качествена градска среда”, заяви проф. арх. Борислав Борисов, зам.-председател на КАБ.
Предстои процес на анализ, обсъждане и надграждане на предложенията на КАБ от всички заинтересовани страни, които участват в работната група. Предвижда се проектът за изменение на Наредбата за държавните изисквания към обучението по архитектура да бъде готов до края на април. След това в рамките на месец МОН ще събира мнения, коментари и становища по проекта, като се очаква документът да бъде внесен за разглеждане в Министерски съвет в средата на юни.
