78% от родителите на деца от 1 до 7 клас смятат, че училището трябва да възпитава и изгражда личности, не само да дава академични знания, показват резултатите са от национално представително проучване, проведено от Глобал Метрикс по поръчка на Център за приобщаващо образование.
Изследването извежда тенденцията, че комуникацията с учителите е по-интензивна в началните етапи на образованието и с времето отслабва. 80% от родителите на деца между 1 и 4 клас общуват поне няколко пъти в месеца с учителя, докато при родителите с деца между 5 и 7 клас този дял е 50%. Над 70% от родителите общуват с учителите няколко пъти в месеца или дори по-често, а под една трета от родителите имат контакт с учителите само на родителски срещи. Основните поводи за комуникация с учителите са свързани с проблеми в обучението (46%) или поведението на ученика (45%). Само 22% от родителите получават обратна връзка при позитивни резултати в обучителния процес и едва 16% твърдят, че учителите им дават информация за позитивното поведение на детето.
93% от родителите са доволни от образованието, което получава детето им в общообразователните училища в България. 65% твърдят, че като цяло са доволни, а 28% споделят, че са изключително доволни от училището. Само 6% от родителите са по-критични към общообразователната система. Неудовлетвореността е концентрирана в малки, но по-високо статусни групи родители, предимно в големите градове, сред хората с висше образование, които имат и по-високи очаквания към образованието на своите деца.
Запитани каква е ролята на училището за децата 42% от родителите биха искали освен базово образование и знания за света, училището да развива социални умения и умения за критично мислене. 44% разчитат учителите да развиват творческия потенциал на децата, а 47% очакват училището да възпитава в норми на поведение. Сред останалите социални групи очакванията към образователния процес се свеждат основно до получаване на знания (75%) и подготовка на учениците за следващите етапи на образование (70%).
Отношенията между учители и родители са съпроводени с голяма степен на доверие и подкрепа. Между 40 и 60% от родителите изразяват доверие в учителя относно преценката му за отделното дете. Най-високо е доверието в преценката на учителите относно образованието на децата (64% от родителите твърдят, че имат пълно доверие на учителите, а 34% - донякъде се доверяват). На следващо място е преценката за поведението на детето (55% от родителите имат пълно доверие на учителите, 40% - частично). Българските родителите са по-резервирани, когато става въпрос за специфичните нужди и индивидуалното развитие на детето (пълно доверие изразяват 42%, а 49% се доверяват донякъде).
Изследването се провежда в рамките на проект „Едно училище за всички", който се осъществява с подкрепата на фондация „Америка за България" и ще обучи учители и специалисти от 5 общообразователни училища в страната. Център за приобщаващо образование работи с училищата-партньори по проекта, за да създаде български модел за изграждане на приобщаващо училище, който в последствие да помогне на повече училища. Независимо от усилията на държавните институции и модерната нормативна база, едва 40% от родителите на деца от 1-ви до 7-ми клас в България знаят какво е приобщаващо образование.
88% от родителите споделят, че очакват приобщаващата класна стая да има позитивен ефект върху техните деца. Повече от половината очакват развиване на умение за общуване с „различни" хора (56%) и умения за разбиране и приемане на различието (52%). 31% виждат полза за всички деца в класната стая от въвеждането на разнообразни методи и подходи на обучение. Все пак 22% от българските родители се страхуват, че децата със СОП биха свалили нивото на класа, а 11% се опасяват, че и тяхното дете би могло да придобие подобни затруднения в следствие на общуването с другите.
*Специалните образователни потребности са потребности, които могат да възникнат при различни типове увреждания и нарушения. Тук се включват и специфични обучителни трудности като дислексия, дисграфия, дискалкулия и др.
