БРАИТ изразява несъгласието си с нервната и неприемлива реакция на казионни работодателски организации, в лицето на АИКБ, КРИБ и БСК, по повод кандидатурата на БРАИТ за включване в Националния съвет за тристранно сътрудничество. С учудване констатираме, че тези казионни работодателски организации гледат на Националния съвет за тристранно сътрудничествокато на собствена запазена територия и се опитват да лишат БРАИТ от нейни законни права, са посочва в съобщение на БРАИТ до медиите.
Иновативните работодатели не бива да се възприемат като заплаха, а като партньори на казионни работодатели в социално-икономическия диалог, пишат още от БРАИТ. Оттам заявяват следната позиция:
"Тъй като този диалог не е конкурентна процедура, нито е – и не би трябвало да бъде – инструмент за подялба на обществен ресурс, а широка платформа за намиране на правилните решения за социалната среда и икономиката на страната, за нас е необяснимо провеждането на атака от страна на част от национално представените работодателски организациисрещу конституционно гарантираното доброволно сдружаване на организации в БРАИТ и включването ѝ в НСТС. Всичко това повтаря ситуацията от 2016 г., когато нова към онзи момент организация се включва в Тристранния съвет и е посрещната със същата враждебност. И тогава има гръмки призиви и изявления (пресконференция на КРИБ от дата 07.09.2016 г.), в която е заявено, че ще следва оттегляне от Тристранния съвет, без да се правят компромиси.Защо и какво се постига с това поведение оставяме на обществото и институциите да преценят, а ние само констатираме, че уроците от миналото очевидно не са научени.
Категорично заявяваме: БРАИТ е легитимна работодателска организация, която отговаря не само на юридическите критерии за допустимост, но и на количествените критерии за национална представителност, с близо 70 хил. служители в 24 икономически сектора и с иновативни компании, които съставляват 8,7% от икономиката на България и допринасят за близо 80% от растежа на икономиката през 2019 г.
БРАИТ обединява 28 организации в сферите на изкуствения интелект, биотехнологиите, чистите технологии, мехатрониката, енергетиката, електромобилите и мн. др.Безспорна е тяхната значимост и нужда в ситуация на международна криза, свързана с глобалната пандемия. Напомняме и ролята им при създаване и реализиране на работещи политики за привличане на инвестиции във върховите технологии, прилагане на успешни модели за технологичен трансфер и работа с национални и международни иновативни мрежи. Нашите членове имат качествена експертиза, международно признание и всеки опит за охулване и клевета по техен адрес ще се разглежда по надлежен ред от отговорните български и европейски институции.
Съгласно чл. 5 от КТ работодателите имат право да се сдружават без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само със своите устави. Тази разпоредба не въвежда дефиниция за понятие „работодател“ и категорично не навежда на извод, че в устава на предприятие работодател имплицитно се изисква то да е назовано като такова. Преценката за една организация като работодателска може да се състави единствено предвид дейността ѝ, в който смисъл са изискванията за доказване на наличие на критерии за представителност по чл. 35, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
По своята същност БРАИТ е наследник на Асоциацията на бизнес клъстерите в България, която от създаването си през 2009 г. функционира като работодателска организация.
БРАИТ може открито и прозрачно да докаже как и защо всяка една организация и компания е преброена като част от нас – това се случва само с индивидуално пълномощно, подписано от легитимен представителен орган на съответния работодател. Ние не боравим с измислени и кухи термини без правно основание като „браншово пълномощно“ за разлика от казионните работодателски организации, които атакуват БРАИТ. Използването на тази практика повдига много съмнения и въпросителни за начина, по който тези организации боравят с Търговския регистър. Смущаващ е фактът, чеголяма част от компаниите нямат представа, че се представляват от тези организации или въпреки, че са ги напуснали преди години,все още фигурират в техните списъци.
Например критикуваният от КРИБ и АИКБ Аутомотив Клъстер България всъщност се оказва причислен към представителството и на двете организации чрез пълномощни, каквито никога не са им били издавани. Как е възможен този феномен е въпрос, на който очакваме публичен отговор да даде компетентната комисия към МТСП. За съжаление този пример не е изолиран случай, а по-скоро правило за тези организации.
Фриволното боравене с имена на международни високотехнологични компании, водещи инвеститори в страната, които разкриват хиляди работни места–особено такива, които без тяхно знание са преброени в списъците на други работодателски организации–е проява не само на лош вкус, но крие репутационни рискове за българската държава. Същото е валидно в още по-голяма степен за компании, чиито дялове се търгуват на международните финансови пазари и тяхното участие във всякакви организации е обект на регулация от финансови регулатори и проверка от събранията на акционерите.
Както в декларацията на КРИБ, така и в публичните изявления на КРИБ и АИКБ, се твърди, че клъстерите в България са „създадени с цел усвояване на евро средства“. Категорично заявяваме, че тези твърдения създават не само имиджови, но и икономически рискове за България, тъй като клъстерната форма е отдавна утвърдена и приета от европейските институции и развити икономики. Именно клъстерните сдружения са базов инструмент на европейските политики за промотиране на технологичен трансфер, иновации и научно-развойна дейност. Ненапразно Европейската Комисия сочи клъстерите, наред с университетите, изследователските центрове и МСП като съществен инструмент в плана на възстановяване на Европа. В тази връзка, по отношение на отправените обвинения от КРИБ към клъстерните организации в България, сме уведомили Европейския Клъстерен Алианс, който ще вземе отношение по въпроса. А що се отнася до това какви и колко средства са усвоявани през организациите, включили се в БРАИТ, е ясно от публичните им отчети, които са прозрачни за обществото, за разлика от казионните работодателски организации, които не публикуват публично своите отчети.
В декларацията си от КРИБ твърдят, че София Тех Парк е „един проект за недвижими имоти, който няма отношение към иновативния бизнес на 21-ви век“. Длъжни сме да припомним, че след първата фаза на реализация на София Тех Парк в него вече успешно работят глобални центрове на Световната Банка, Bosch и общо над 30 високотехнологични компании и организации. Строителството на втората фаза на проекта е в ход и цели именно утвърждаването на София Тех Парк като високотехнологичен хъб. На територията на София Тех Парк се изпълнява стратегически проект на правителството на България съвместно с ЕК за изграждането на уникален по своя капацитет и мощност и единствен на Балканите суперкомпютърен център. Показателно е, че на този проект от КРИБ гледат като на източване на еврофондове.Тук е мястото да напомним на КРИБ, че клъстерите и технологичните паркове не са част от непонятна за тях бизнес материя и риторика, а са безспорно един от най-силните инструменти за развитието на иновациите, подкрепа на предприемачеството и предпоставка за развитие на модерната българска икономика.
Със съжаление констатирамеи упражняването на натиск върху представители на държавата по повод кандидатурата на БРАИТ, както и липсата на ясни указания и прозрачна комуникация с комисията по преценка на допустимостта на работодателските и синдикални организации. Тенденциозното отношение на комисията към БРАИТ ни навежда на мисълта, че е възможно в нея да има конфликт на интереси и тя да дискриминира БРАИТ, обслужвайки нечий чужд интерес.
Не смятаме за редно и няма да се включваме в кампания на взаимни обиди и обвинения. Считаме, че представителите на новата българска икономика, на иновациите и върховите постижения би следвало да се придържат към добрия тон, към прозрачност и последователност в действията.
Накрая, бихме призовали всички работодателски организации да са отговорни не само към своите ръководства и членове, но и към икономиката на България. Следващите пет години са от решаващо значение за позиционирането на България на високотехнологичната инвестиционна карта на Европа и света. Всякакви компромиси с ретроградни икономическо-социални схващания обричат България да остане в миналото.
БРАИТ не иска и не може да допусне това.
Смятаме, че въпреки безпрецедентната атака срещу нас, модерното развитие на България, основано на устойчивост, интелект, образование, висока квалификация, иновации и технологии, е огромниятзалог, пред който сме изправени в момента. Ето защооставаме с протегната ръка към държавата и партньорите в НСТС, изразявайки пълна готовност да допринесем с цялата си компетентност и експертиза, за да принадлежи България на следващото поколение икономики."