Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) т.е. първа инстанция обяви за нищожни т. 6.4.1 и т. 6.7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, както и текстове от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
По същество т. 6.4.1 от методиката касае формулата за отделеното количество топлинна енергия от отоплителни тела, а т. 6.7 касае достъпа до отчетните уреди - според методиката в такива случаи трябва да се правят изчисления сякаш няма уреди за индивидуално отчитане. За целта се приемат данните на подобно отоплително тяло, напримерот аналогично помещение на друг етаж и се начислява по уравнение, включващо максимална мощност.
От ВАС казват, че нищожността на текстовете на Наредбата за топлоснабдяването е факт, защото са издадени от некомпетентен орган, в случая - от заместник-министъра на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев.
Припомняме, че ВАС спря делото след запитвания от Районен съд - Асеновград и Софийски районен съд към Европейския съд по дела с общ предмет - дали дължим такса "сградна инсталация" за топлината по общите тръби. Дори с изключени радиатори топлофикациите законно искат пари на отделни абонати, гласи становището на генералния адвокат на Европейския съд Хенрик Сауменсгор Юи. Заключението е, че услугата не може да се смята за натрапена, защото свързването на сградите с мрежата за централно отопление става по съгласие на 2/3 от собствениците, което ангажира всички обитатели. Някои могат да откажат отопление в своите имоти, но това не ги освобождава от разходи за общите части, заради които също се изразходва топлинна енергия. Нулеви сметки са възможни само ако цялата сграда се откаже от централното парно. За целта обаче поне 2/3 от собствениците на имоти трябва да решат, че искат "развод" с топлофикацията, и топлоснабдяването да бъде изключено за целия блок. Припомняме, че становището на генералния адвокат не значи окончателно съдебно решение.
ВАС още изчаква Европейският съд окончателно да отговори на следните въпроси: а) Дали Директива 2011/83 допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна система, етажните собственици са длъжни да участват в разходите за отопление на сградата, макар и индивидуално да не са поръчвали доставката на централно отопление и включително ако не го използват в своя апартамент? б) Допуска ли разпоредбата на чл. 13 ал. 2 от Директива 2006/32 възможността топлофикационните дружества да претендират стойността на потребената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради – етажна собственост, пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта?
