Министерският съвет в оставка ще трябва да гласува отново увеличената минимална заплата за тази година заради гаф на управляващите - постановлението за размера ѝ не е обсъждано със синдикатите и работодателите в тристранката. Това беше известно и преди министрите да гласуват увеличението малко преди Нова година. Заради това работодателите обмислят дали да обжалват старото постановление, което не е отменяно.
Явно, за да изпревари това обжалване, социалният министър в оставка Зорница Русинова е публикувала отново същия проект на постановлението за минимална заплата от 460 лв. Сега документът ще мине през обсъждане и в тристранката. Не е ясно обаче дали ще стигне времето на този кабинет да гласува минималната заплата. Документът е публикуван на 9 януари, трябва да мине 14-дневен срок на обсъждане, след което да бъде гласуван на заседание на Министерския съвет, пише в. "Сега".
През този срок трябва да се свика и заседание на тристранката. Това не е първият подобен случай в този кабинет - и минималната заплата за 2015 г. не бе обсъдена в тристранката, заради което работодателските организации я атакуваха в съда. Тогава кабинетът ги финтира по същия начин като сега.
Миналата година при бойкота на бизнеса на преговорите за минималните осигурителни прагове социалният министър Русинова твърдеше, че до края на 2016 г. ще свика заседание на тристранката, на което да се обсъди нов начин за определяне на минималните доходи. Страната ни трябваше и да ратифицира конвенция 131 на Международната организация на труда, с което да се гарантира балансиране и предвидимост в ръста на минималната работна заплата, на базата на обективни критерии като инфлацията, производителността на труда и др. Реформата в начина на определяне и договаряне на минималните доходи обаче остава за следващия кабинет.
Няма промяна в мотивите, с които социалното министерство ще защитава вече приетия по-висок размер на минималното възнаграждение. "За определянето на нов размер на минималната заплата от 460 лв. способства икономическият растеж, устойчивите темпове на БВП през последните години. То ще способства за мотивиране за търсене на работа и реализиране и задържане на трудовия пазар, за запазване на жизненото равнище на най-ниско доходната част от работната сила и намаляване на дела на риска от бедност сред работещите", аргументират се от МТСП. От ведомството посочват, че минималната заплата у нас е 78% от тази в Румъния и девет пъти по-ниска от тази в Люксембург (1923 евро). "България е на последното място по този показател в ЕС, като зад нас с по-ниска минимална работна заплата в Европа е Албания", коментират още от министерството.
