Вместо депутатите от ГЕРБ да задават въпроси относно задлъжнялостта на НЕК към днешна дата, те следва да дадат отговори на въпросите защо НЕК натрупа рекордно ниво на задлъжнялост в периода на тяхното управление и защо са допуснали с действията и бездействията си това да се случи. По този начин заместник-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов се обърна към бившия енергиен министър в правителството на ГЕРБ Делян Добрев, който заедно със свои колеги народни представители от опозицията отиде в МИЕ, за да получи официален отговор на въпроса колко са задълженията на НЕК.
По искане на депутати от Парламентарната комисия по енергетика към Народното събрание е входиран писмен отговор на НЕК за задълженията на компанията към доставчици на електрическа енергия и следва депутатите от ГЕРБ да са запознати с правилника на Народното събрание и реда на получаване на информация от парламентарни комисии, посочват от енергийното министерство в официален отговор към ГЕРБ, изпратен до медиите.
Експертите в МИЕ обясняват, че за периода от 2009 г. до юни 2013 г. задълженията на НЕК са нараснали с 605 млн. лв., като тази сума не включва допълнителните близо 400 млн. лв., дължими по заема на НЕК към BNP Paribas с падеж края на май 2013 г. В следствие на водената политика в горепосочения период се наблюдава тенденция на увеличаване на размера на задълженията на НЕК. Към 31 декември 2011 г. при общ размер на задълженията от 2,238 млрд. лв., същият се е увеличил с 12,3% и е достигнал 2,552 млрд. лв. към 31.12.2012 г. Задълженията на НЕК към 30.06.2013 г. е 1, 897 млрд. лв. и представляват близо 75% от общия годишен размер на задълженията към 31.12.2012 г., което е показател за липсата на финансова обезпеченост на сключените договори с различни контрагенти от страна на НЕК. В НЕК не е бил създаден и механизъм, по който да се определят приоритетните плащания на задълженията по сключени договори, както и техния размер, разясняват от МИЕ.
Към днешна дата задълженията на НЕК към контрагентите й са намалели близо 4 пъти спрямо задълженията към юни 2013 г., а трудностите при разплащане на НЕК се дължат основно на неизпълнение на задълженията на крайните снабдители (ЕРП-тата) за заплащане на дължимите суми за електрическа енергия, които към април 2014 г. възлизат на близо 350 млн. лв., подчертават от министерството.
НЕК не получава дължимите й суми за електрическа енергия, което от своя страна води до ликвидна криза в дружеството и до невъзможност за ритмично погасяване на задълженията й към производителите на електрическа енергия, което безспорно рефлектира и върху производителите на суровини за енергия, завършва официалният отговор на ведомството.
По-рано днес Добрев каза, че задълженията на НЕК са в порядъка на 700 милиона лева за половин година.
"НЕК дължи 180 милионна лв. на Министерството на финансите, дивидент за минали периоди – парите ги има. БЕХ може да използва тези средства, ако те бъдат опростени от Министерството на финансите, за да се увеличи капитала на НЕК и това частично да помогне в тази криза. Предлагаме да се стартира търговия с гаранциите за произхода на зелената енергия. Това са ценни книжа, които държавата притежава и които биха могли да доведат до още 150 милионна допълнителни приходи”, посочи Добрев. По думите му, миналата година се е взело решение за намаляване цената на тока – веднъж с 5% през лятото и след това с още 1% в началото на януари. „В решението за намаляване на цената с 5% се вписаха приходи извън енергийната система на стойност 499 милиона лв. от продажбите за квоти на въглероден диоксид. Още тогава се знаеше, че няма толкова квоти, за да се получат 500 милиона лв. приходи – реалният приход е около 100 милиона лв. с решението на регулатора от 1 август 2013 година, да бъде признат по документи оформен дефицит в размер на около 400 милиона лв”, допълни той.