В сектора на обществените поръчки се отвори широко нова врата за злоупотреби и изкривяване на конкуренцията. Гласувани при кабинета на Пламен Орешарски промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП) дават прекалено големи привилегии на фирмите, в които работят хора с увреждания. От края на 2014 г. възложителите са длъжни да ползват такива фирми при огромен брой търгове. В същото време законът им забранява да поставят към тях каквито и да е било изисквания за доказване на опит, а офертите на останалите кандидати се отхвърлят служебно. Това е довело до истински бум в регистрирането на нови фирми на хора с увреждания, показа проверка на вестник "Сега".
От влизането на текстовете в сила са регистрирани 68 нови специализирани фирми, като броят им ежедневно расте. За сравнение - за 10 години, от март 2005 г. до промените в закона, са регистрирани едва 123 дружества, или около 12 фирми на година. Бумът в регистрацията идва на фона на хронични злоупотреби с издаването на ТЕЛК, формални текстове за контрол от страна на агенцията и ниският й капацитет да извършва проверки. Регистрацията става със заявление, в което фирмите трябва да докажат, че са наели определен процент хора с увреждания (минимум 30% от служителите при повечето заболявания), като тази информация подлежи на задължителна проверка.
Шефът на Агенцията на хората с увреждания Минчо Коралски признава, че последващ контрол дали служителите са останали на работа трудно може да се извършва. И уточнява, че законът не дава достатъчно инструменти за ограничаване на евентуални злоупотреби. Същевременно агенцията гледа по пет искания на ден, като при някои фирми за управители се посочват много възрастни хора, при други изискването за 30% служители с увреждания се покрива лесно, защото са малки - с по двама-трима служители.
Според Коралски е необходимо да се въведе последващ контрол, за да е сигурно, че хората с увреждания остават на работа във въпросните фирми, като една от възможностите е агенцията да получи достъп до базите данни с регистрирани договори в НАП. А Агенцията за хората с увреждания не може да прави проверки на терен, защото има персонал от само 24 души.
До приемането на промените в ЗОП специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания имаха възможност да участват в изрично запазени за тях обществени поръчки, но само след като предварително са обявили капацитета на дейността си. На база на тази информация при изчерпателно посочен кръг от дейностите възложителите решават дали на следващата година да обявят поръчка, предназначена само за тях. Фирмите на свой ред могат да участват само ако докажат, че имат сили да изпълнят сами или в съдружие с други подобни дружества поне 80% от дейностите. Обявените по този ред поръчки през годините се броят на пръсти, като от 2008 до 2011 г. броят им възлиза на едва 60, а обемът - на 20 млн. лв.
Сега обаче законът е отишъл в другата крайност. Според одобрените изменения възложителите вече са императивно задължени да запазват за специализираните предприятия огромен брой поръчки, без да имат право на преценка. Този режим вече се прилага за общо 385 дейности при 205 дейности в предходния списък. Така сред запазените за специализирани предприятия поръчки вече фигурират масово предоставяни услуги като туроператорски дейности, печатни услуги, програмиране и софтуерни услуги, счетоводни услуги, транспортни услуги и др. Показателна за промяната на режима е статистиката на Агенцията за обществени поръчки за обявените по този ред поръчки. От януари насам броят им е 129, като сред запазените за фирми на хора с увреждания търгове има такива за доставки на храни, на канцеларски материали, за организиране на пресконференции и събития за публичност, за строителни дейности и др. Не е ясно как при тези текстове може да се гарантира качествено изпълнение на поръчката.
