Задължително фирми със състав между 20 и 49 души трябва да назначават 1 човек с увреждания на работа, компании със състав между 50 и 100 души – 2-ма души с увреждания, а за предприятия с над 100 души – 4% хора с увреждания от средносписъчния състав. Това предвиждат готвени промени в закона, които все още официално не са пуснати за обществено обсъждане и които вече предизвикаха сериозни реакции.
Да, имам резерви. Първо, защото говорим най-вече за хора с ТЕЛК решения, което невинаги се припокрива с хора с увреждания по смисъла на Конвенцията за хора с увреждания на ООН т.е. нямат бариера в средата си на живот. Не казвам, че тези хора са "фалшиви инвалиди", просто наредбата в България е такава и ще облагодетелства определени хора, коментира Капка Панайтова, директор на Центъра за независим живот.
Това е европейска практика, не се съгласи председателят на Съюза на незрящите в България Васил Долапчиев. Това е инструмент, който ще увеличи шансът да се реализират трудово на хората с увреждания, категоричен беше той пред Нова телевизия. И даде своя статистика – 740 000 души в България са с увреждания.
В момента за държавната администрация незадължителният процент за назначаване на хора с увреждания е 2 на сто, а за частния сектор – от 4 до 10 на сто, посочи председателят на АИКБ Васил Велев. Трябва да се върви по пътя за насърчаване и подкрепа – както за работодателите, така и за търсещите работа. Ако се говори за пътя на санкциите, трябва да има контрол и ще се намерят 101 начина да се заобиколи това – например наемане на хора с фалшиви ТЕЛК-ове. Недопустимо е в микропредприятие да се прави такова нещо – там всеки знае кой колко работи, и сега има болезнена реакция при разпределянето на парите. Такива предприятия са стотици хиляди – как ще се осъществи контрол, изказа аргументите си Велев.
Долапчиев обаче обяви, че тепърва ще излезе вариант за публично обсъждане, че има диалог, но законът трябва да бъде приет окончателно до края на годината. Той обаче се съгласи, че при малки предприятия действително трудно ще се интегрират хора с увреждания, заради повечето работа. И поиска хората с увреждания да могат достойно да си намерят работа, не работодателите да бъдат задължавани да поемат социална функция.
Как ще тръгне на работа човек, който няма асистент да му помогне да стане от леглото? Как ще ходи на работа, за когото достъпността до средата навън е непреодолима бариера – да излезе, а не да работят? Работодатели и сега търсят хора да наемат, но образованието на хора с увреждания, не с ТЕЛК-ове, не е достатъчно високо, заяви Панайотова. А Велев каза, че в Германия няма разделение между малки и големи предприятия и процентът е 2%. При всички случаи трябва да се махнат микро и малките предприятия т.е. до 50 души и процентът да е 2% за всички, не само за държавната администрация, подчерта председателят на АИКБ, който напомни и друго – реално назначени хора с увреждания не могат да се уволнят. Фирмите с над 50 души състав реално са под 10 000, може да има контрол, каза още Велев. Долапчиев обаче контрира, че искат да може хората с увреждания да бъдат освобождавани от работа без това да е дискриминационно към хора без увреждания.
