В България говорим за демографска криза, в целия ЕС населението застарява. Според различни изследвания в следващите до 40 години работната сила у нас ще падне до 50%, ще нарасне необучената работна ръка и хората, които не завършват училище. Именно заради това ако искаме да се развиваме икономически или поне да запазим нивото си, трябва да се насочим към производство на продукти с по-висока стойност. Това заяви Кристиан Филипов - експерт, който съветва българското правителство при разработването на Стратегията за интелигентна специализация и ефективно разпределение на средствата по оперативните програми на ЕС. Той говори по темата на конференцията ReACT Sofia: „Икономиката на ЕС – кризи и възможности”, проведена днес в сградата на бюрото на Европейския парламент в България.
Тъй като описаната тенденция е характерна за всички държави-членки на ЕС, Еврокомисията ги задължава да направят стратегии за интелигентна специализация. Най-общо казано това са начини, по които бизнесът би следвало да премине през процес на самоанализ и да прецени как да произвежда такива стоки, като увеличи приходите си, използвайки наука и иновации. В момента, според Филипов, България има добра такава стратегия, но проблем е развитието на регионите, тъй като у нас всичко е концентрирано в София и не се използват конкурентните предимства на областите.
Основна препоръка към България е да поощрява бизнеса да разработва иновации и да работи по-активно с научните организации. „У нас политиките за иновации се контролират от 4 министерства и редица агенции. Между тях трябва да има по-добра координация. Трябва да има и единен консенсус за приоритети ни, защото сега те са прекалено много”, заяви Филипов.
По думите му има 5 сектора в България с огромен потенциал за развитие на иновации. Това са преработването на храни, машиностроенето и производството на електроника, фармацевтичната индустрия, информационните и комуникационни технологии и културните и креативни индустрии.
„У нас има само 20 млн. лв., заделени за иновации. Всъщност най-проспериращите фирми в България са взимали много малко европари. Ако се чака месеци за отпускане на средства от държавата, има риск идеята вече да не е иновативна, защото някой друг ще се е сетил за нея – пазарът е динамичен”, коментира още специалистът.
Като цяло икономиката на ЕС е в преходен период. През 2013 тя отбеляза слаб, но сигурен растеж. „Кризата показа непригодността на много икономически системи в Европа. В момента пред ЕС стои въпросът по кой път да поеме. Никога преди европейските избори не са били толкова важни, защото залозите никога не са били толкова високи. Сега е моментът, в който гражданите на ЕС имат най-голямо влияние и именно те ще определят бъдещите политики на обединението”, заяви Теодор Стойчев, ръководител на Информационното бюро на Европарламента в България.
