Какво ще се случи с въглищата в Европа? Близо ли сме до затварянето и на последната въглищна мина? Тези актуални въпроси вълнуват не само експертите в енергетиката. Краткият отговор е „Не“. Въглищата няма да си отидат от утре.
Това пише в специален анализ за Actualno.com икономистът Борислав Боев.
Въглищната енергетика обаче е най-големия губещ от европейската енергийна политика, но не бива да забравяме, че въглищните централи продължават да формират гръбнака на енергийната система не само в България, но и в редица европейски държави. Плановете за енергийна трансформация включват бърз отказ от въглищата като основен енергиен ресурс и замяната им с по-чисти източници на енергия. За идеолозите на зелените политически движения затварянето на въглищните централи е голям успех. Ускореното затваряне на въглищни мощности обаче може да се превърне в голям проблем не само за сигурността на енергийната система, но и за икономиката като цяло – нещо, върху което енергийните стратези в Европа би трябвало да се замислят.
Въглищата – още едно разделение между Запада и Изтока
Ако разгледаме внимателно енергийната карта на Европа, ще установим, че въглищната енергетика продължава да формира гръбнака на енергетиката в държави предимно от централна и източна Европа. Така например въглищните ТЕЦ-ове имат 80% дял в производството на ток в Полша. Въглищата заемат структуроопределяща роля в енергетиката в държави като Чехия (54%), Гърция (46%), Словения (30%), Румъния (27%), Унгария (20%).
Западноевропейските държави са доста по-категорични в намеренията си за отказ от въглищната енергетика. При тях наистина се наблюдава устойчива политика по отказ от въглищната енергетика, но всяка страна носи своите уникални енергийни характеристики. Така през първата половина на 2019 г. производството на електроенергия от въглища е спаднало с 19% на годишна база, а лидери са именно държавите от Западна Европа. Въпреки това всяка една държава трябва да бъде разглеждана като отделен случай. По този начин отказът от въглищната енергетика във Великобритания няма същите негативни последици за стабилността на енергийната система и устойчивостта на икономиката както в случая с Германия. Причината за това е, че Великобритания се възползва умело от ресурсите, които има, за да замести въглищата, без да се лишава от нискоемисионна базова мощност, каквато е ядрената енергия. По този начин изваждането на въглищната енергетика няма да породи онези дисбаланси, включително и в емисионно отношение, каквито се наблюдават в Германия. Там правителството на Меркел освен въглищни, затваря и атомни централи, което създава предпоставки и за увеличаване на енергийната зависимост, най-вече под формата на увеличаване доставките на природен газ.
Ситуацията с българските ТЕЦ-ове
Въглищната енергетика е важна за страните, които нямат голямо разнообразие от собствени енергийни ресурси. Такъв е случаят с България, където единствения енергиен ресурс, който е наличен в изобилие, са именно лигнитните въглища. Лигнитните въглища в Маришкия басейн са може би единственият използваем собствен енергиен ресурс, който нашата страна притежава в изобилие и използва за производството на енергия. Не само електрическа, но и топлинна. При положение че България (все още) няма големи доказани залежи на суровини като нефт и природен газ и по чисто обективни причини е принудена да ги внася, то запазването на въглищната енергетика е от жизненоважно значение за нашата икономика – както да запазим някакъв енергиен баланс, така и да си осигурим известна независимост. За съжаление обаче въглищните ТЕЦ-ове биват „приключвани“ по политически причини. Да, те са най-емисионно натоварени измежду всички познати енергоизточници, но политическата конюнктура не осигурява нужната времева рамка, за да се случи така желания преход към „чиста енергетика“. Фокусът на ЕС върху въглеродните емисии буквално зачерква значението на многомилионните инвестиции, направени в сероочистващите инсталации. Тези съоръжения работят с ефективност над 94-95% и спестяват изхвърлянето на много по-опасен газ за човешкото здраве – серния диоксид.
Заради въглеродните квоти в момента въглищните централи трупат големи оперативни загуби. Държавата е принудена да ги плаща, другия вариант е излизане от механизмите за търговия с емисии – начинание, което е немислимо, с оглед на политическите последици за нашата страна. Всички тези загуби рано или късно ще започнат да се отразяват все по-осезаемо не само в себестойността на произвежданата енергия, но и в крайната цена. Всичките тези финансови загуби, натрупани по един изключително непазарен механизъм, ще бъдат писани на сметката на основните икономически агенти – домакинствата и индустрията. И това вече се случва, бавно, но сигурно. За добро или лошо, в тази ситуация, единственият субект, който може да спаси въглищната енергетика, е правителството чрез неговите политически действия.
Политиката и политическите решения са от основно значение за запазването на въглищната енергетика. Разбира се, че България трябва да участва в общите усилия, насочени към реални мерки за справяне с истинските екологични проблеми като мръсния въздух, запрашаването на градовете и т.н. Но отказът от въглищната енергетика, такъв какъвто Европейския съюз го иска, е просто невъзможен. Ускореното изваждане на въглищни централи от експлоатация ще създаде огромна неустойчивост в енергийната система на страната. Поддържането на текущото състояние на централите също не води до устойчивост на системата, защото правителството просто ще „кърпи“ финансовите дупки, а те ще стават все по-големи, заради увеличаващите се цени на въглеродните емисии. По този начин общото финансово състояние на държавната енергетика ще продължава да се влошава, а краткосрочните политически дивиденти от запазването на въглищните централи и временното туширане на социалното напрежение едва ли ще имат някаква стойност. Освен това държавата ни рискува и наказателна процедура, защото едно такова финансово подпомагане може да бъде разтълкувано като непозволена държавна помощ. Ето защо е нужно политическото ръководство на страната да разглежда енергетиката на страната като система. В този смисъл проблемът с въглищната енергетика не е изолиран и не е свързан само с бъдещето на нашите ТЕЦ-ове. Състоянието на тези централи влияе пряко върху общата стабилност на системата и състоянието на икономиката.
Именно заради високите цени на въглеродните емисии в момента въглищните ни централи са принудени да работят на по-ниски мощности, а произвежданата от тях енергия става все по-непродаваема на все по-свързаните електроенергийни пазари. По този начин страните, които произвеждат ток от въглища, но не са обвързани по никакъв начин с механизмите за търговия на квоти, могат да придобият конкурентни предимства, за наша сметка.
Какво може да се направи?
Преди всичко българското правителство трябва да възприеме проактивно поведение и да разглежда енергетиката като система. Краткосрочните мерки като продължаване плащанията на високите емисии ще гарантират работата на централите, но в средносрочен и дългосрочен план ще усложняват финансовото им състояние. Затова са нужни активни действия на политическия терен, и по-конкретно там, където се взимат съдбоносните за енергетиката решения – Брюксел. На първо място България трябва да търси съюз с държавите, които са зависими от въглищната енергетика и не могат да си позволят скоростно затваряне на тези централи.
Справедливият енергиен преход за тези страни би трябвало да осигурява адекватна времева рамка, в която те да преструктурират енергийната си система, изграждайки заместващи и чисти нови енергийни мощности. За съжаление, такъв подход от централната власт в Брюксел засега не се забелязва. Изключването на най-нискоемисионния енергиен източник – ядрената енергетика от финансовите механизми в новите стратегически документи допълнително намалява опциите за действие на страните, зависими от въглищната енергетика. Всички те, без значение природо-географските си дадености и регионални особености, трябва да се съобразяват с общата енергийна политика, особено в частта ѝ за въглеродните емисии.
Създаването на такава „източноевропейска група“ в енергетиката е важно поради няколко причини. Първо, само чрез съвместни действия тези държави ще могат да избегнат неблагоприятните икономически последици от все по-агресивните зелени политики в ЕС. Второ, оформянето на такъв лагер от държави е способен да измени цялостната визия на ЕС за бъдещето на енергетиката и по-конкретно – стъпките и времевата рамка, според които трябва да се случи енергийната трансформация.
На трето място място българското правителство трябва гласно да представя въпроса пред ръководството на ЕК по всички възможни начини. Възможностите за включване в механизмите за дерогация не бива да се пропускат. За заплахите за българската енергетика, произтичащи от „Европейския зелен пакт“, трябва да се говори не само в телевизионните студия, но и в най-висшите политически институции в Европейския съюз. Отстояването на националните интереси в енергетиката е най-висшия приоритет, дори това да не се вписва в „зелените“ планове. Ако действително Европа иска да осъществи прехода към нискоемисионна енергетика, то тя трябва да се вслушва в гласовете на абсолютно всички държави членки, отчитайки техните специфики. Ликвидирането на цели отрасли в енергетиката по претекст, че имат голяма въглеродна интензивност, няма да донесе добри резултати, напротив – то ще влоши устойчивостта на енергетиката и ще пресече перспективите за устойчив икономически растеж.
В момента е повече от ясно, че въглищните централи няма как да прекратят работа, без това да има сериозни последствия върху енергийната стабилност на България. Но запазването на въглищните централи при тези условия – с високи цени на въглеродните емисии също не е добре за икономиката, защото цените на електроенергията ще се повишат. Освен ефектите върху енергетиката, не трябва да се забравя, че въглищните централи са изключително важни не само за енергийната система, но и за икономиката на страната.
Въглищната енергетика, освен гарант за стабилността и баланса на енергийната система, е важна и за трудовия пазар, защото само преките работни места в Маришкия басейн надхвърлят 25 000. Това прави промишления комплекс един от основните двигатели на растежа в един много важен икономически регион в страната – Тракийския. Българското правителство непременно трябва да отчете тези икономически реалности при формирането и отстояването на позициите относно въглищната енергетика и бъдещето на отрасъла.
Да, енергийната трансформация и прехода към по-чисти методи за производство ще се случат, но страната ни има нужда от времева рамка, в която да извърши необходимите структурни промени. Общата европейска енергийна политика, по начина по който е замислена и се осъществява, не осигурява нужното време на страни като България да реализират енергиен преход, който да не навреди на икономическия им растеж.
