За три опасни търговски практики, с които биват заблуждавани лековерни клиенти, предупреждава Комисията за защита на потребителите (КЗП). Практиките не са новост, но въпреки това от КЗП отново изкарват темата на дневен ред заради влязло в сила съдебно решение.
Първата практика е относно наличието на две цени на опаковката на даден продукт. Става въпрос за реалната, продажна цена, на която клиентът си купува продукта и за т.нар. препоръчителна цена на производителя на продукта. Напълно е възможно клиентът да се заблуди, че препоръчителната цена на производителя всъщност е крайната цена. Обикновено между двете цени има разлика, като по-ниската цена е тази на производителя, защото в нея не присъстват някои разходи, а и надценката по принцип е по-малка.
Втората практиа е свързана с първата – на етикета на съответния продукт, на който има препоръчителна и продажна цена, да се слага цената само за единица мярка, но не и за количеството на продукта в опаковката. По такъв начин, дори потребителят да забележи, че има две различни цени – препоръчителна и продажна, ще му се наложи да извърши изчисления, както за да ги сравни, така и за да разбере колко ще заплати за съответната разфасовка.
Третата практика е на опаковката на даден продукт да се посочва цената за 100 грама с по-голям шрифт, а не цената на конкретната разфасовка, която почти никога не е точно 100 грама. Така потребителят може да бъде заблуден, че някой продукт струва много по-евтино, когато става въпрос за единица мярка.
