Законопроектът на Делян Пеевски и Йордан Цонев по отношение на банковата тайна е прах в очите. Това бяха точните думи на проф. Валери Димитров, бивш председател на Сметната палата, в ексклузивен коментар пред Actualno.com.
Потърсихме проф. Димитров конкретно във връзка с чл. 121в, ал. 2 от законопроекта, който касае офшорките, вземали кредити от банка, която може да бъде обявена в несъстоятелност или преструктурирана. Предлаганият текст е следният: "Когато дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим има кредит, който не е обслужван или просрочен, в банка, за която е взето решение за преструктуриране или за отнемане на лиценза ѝ, то е длъжно в десетдневен срок да разкрие пред банката идентифицираните данни за действителните си собственици".
Така написан законопроектът защитава интереса на кредитополучателите, не на вложителите, категоричен беше Валери Димитров. Изключително трудно е от чуждестранна юрисдикция да се търсят активи и да се събират обезпечения. Най-неприятното нещо в банковото дело, когато се стигне до търсене на пари, са офшорните кредитополучатели – почти неизпълнима задача, каза професорът. Интересни са получателите на кредити, които са местни лица и които имат активи, към които може да се насочи принудително изпълнение, посочи експертът пред Actualno.com.
Според Валери Димитров целият проблем с КТБ идва от факта, че активите, за които се говори, че са купувани с кредити на банката и са една голяма част от българската икономика, са извън баланса на самата банка. Тук трябва да се предприемат специални мерки, да се водят искови дела, за да могат да се приберат тези активи и да се „набере” необходимото обезпечение – начинът е описан в Закона за банковата несъстоятелност. Това обаче е много трудна работа. В момента КТБ не може да ги пипне тези активи, защото схемата е такава, че с отпускането на заеми банката не е придобивала активи, ами са ги придобивали нейни мажоритарни акционери – например „Бромак” на Цветан Василев. Схемата в КТБ е направена в полза на Василев, не на самата банка - за какво тогава си говорим, възмути се Валери Димитров.
Заради тази схема трябва да има отговорност на физическите лица, които стоят зад тези дружества, придобили активи за своя сметка с парите от и на КТБ, подчерта бившият шеф на Сметната палата пред Actualno.com. Някои от тези активи обаче са под контрол на дружества, които са извън България. Дано Фондът на гарантиране на влоговете може да възстанови част от загубата посредством механизма на исковите дела, както и, по възможност, вложители с негарантирани влогове. Обсегът на чуждестранни законодателства по проблема обаче прави задачата направо невъзможна, смята експертът.
Наказателна отговорност за необезпечени кредити
Пред Actualno.com професор Димитров коментира и вчерашните обвинения на Осман Октай, че е допринесъл за „пирамидата КТБ” с премахването на чл. 220, ал. 3 от Наказателния кодекс. Димитров беше категоричен, че си остава на мнението от 2001 година – текстът за необезпечени кредити в Наказателния кодекс е трябвало да бъде премахнат, защото е спъвал основни банкови дейности като например отпускането на междубанкови заеми (те не са обезпечени). При кредитните карти поне има т.нар. „репутация на длъжника”, но при междубанковото кредитиране няма такава величина, припомни бившият шеф на Сметната палата.
Проблемът, защото той е прекарван през призмата на банковия фалит и на КТБ в частност, е вътрешното кредитиране – към свързани лица, мениджъри и основни акционери. Затова трябва да се преразгледа режимът на вътрешните кредити и да се направи много по-стриктен, за да не може лесно да се заобикаля, смята Димитров. Припомняме, че според сегашното ни законодателство не може да се отпускат заеми на свързани лица за повече от 25% от собствения капитал.