Кога и как ще се присъединим към еврозоната ще стане ясно за около година. Това смята управителят на БНБ Димитър Радев.
Според него влизането ни в еврозоната няма да доведе до сериозен ръст на инфлацията. Промяна на цените обаче ще има. "Ние се намираме в процес на реална конвергенция. Този процес, наред с другото, означава доближаване до средните равнища в Европа както на доходите, така и на цените", каза Радев пред БНТ.
Същевременно, според Радев, ще има повишение на лихвите съвсем скоро, което ще е чудесна новина за "печалбата" от държането на пари в банките т.е. за депозитите. Управителят на БНБ обаче предупреди, че ще има увеличение и при лихвите на кредитите и изрази увереност, че преди края на годината парламентът ще приеме промените в Закона за БНБ и Закона за кредитните институции, с които БНБ и ЕЦБ могат да се намесват в кредитната политика на търговските банки - те ще могат да искат промяна в съотношението между размера на заема и стойността на обезпечението, може да промени съотношението между размера на кредита и годишния доход на този, който го иска, може да поиска от трезорите друга пропорция между размера на месечните вноски и месечния доход на кредитополучателя. Радев даде за пример САЩ, където увеличение на лихвите е почнало още в края на 2015 година. Управителят на БНБ визира лихвите, при които Федералният резерв (ФЕД) отпуска заеми на търговските банки – преди три години бяха 0-0,25%, сега вече са 2-2,25%. Наскоро американският президент Доналд Тръмп дори се възмути, че ФЕД вдига твърде бързо лихвите и с това бави растежа на американската икономика. „Рано е да говорим за финансова криза, но има явни индикации за забавяне на икономическия растеж. Това показва, че ние ще навлезем в един икономически цикъл на не толкова добри икономически времена в сравнение с последните близо 10 години”, каза и Радев. Той не се ангажира с прогноза колко дълго време ще продължи този цикъл.
Правомощията на БНБ при влизането в еврозоната
Управителят на БНБ посочи, че ще има промяна в организацията на дейността за банковия надзор и преструктурирането на банките. Радев де факто призна, че на първо място промяната ще дойде при надзора и реално там ЕЦБ ще е с водеща роля, като това щяло да стане „в рамките на близко сътрудничество” и нямало да има нещо по-различно, отколкото в другите държави в еврозоната. Припомняме, че вече е ясно, че шест банки в България ще минат отново стрес тестове като част от процедурата по влизане в чакалнята на еврозоната - УниKpeдит Бyлбaнĸ, Бaнĸa ДCK, OББ, Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa, Цeнтpaлнa ĸooпepaтивнa бaнĸa и Инвecтбaнĸ. През юли догодина ще бъдат обявени резултатите от тези тестове.
На въпрос какво би станало, ако някоя банка не издържи, Радев отговори, че ще има препоръки и вече зависи от точните резултати какво точно ще се препоръчва. Той наблегна и, че в тези тестове присъства хипотезата на макроикономически сценарий на сериозно влошаване на развитието на световната икономика - за да сме готови.
Радев увери и, че не само в България, но и по света в банковия сектор има сливания и уедряване на капитал. Той обясни, че в България нетните преки чуждестранни инвестиции намалявали с 10%, докато в световен мащаб намалението било 23%, а в Европа над 1,5 пъти по-високо. Качеството на инвестициите обаче се подобрявало - например в преработващата промишленост, по думите на гуверньора на БНБ.
