Стотици декари земеделски земи, пасища и гори в Пернишко се превръщат в кратери и лунен пейзаж в името на добива на въглища. Някои от собствениците им твърдят, че земите се унищожават, без да ги питат, показва разследване на bTV.
"Тук нямаме нарушение на закон. Тук буквално си е заграбване на една територия, която си е частна собственост", категоричен е Евгени Евгениев, кмет на село Люлин, община Перник.
Частна фирма е получила от държавата концесията за добив на въглища в Пернишка област още през 2003 г. "Мащабите на концесията са значителни, с размер 140 000 декара", посочва Станислав Станков от дирекция "Природни ресурси и концесии" в Министерството на енергетиката.
По закон концесионерът е длъжен да рекултивира кратерите, да върне плодородния слой земя и да възстанови хармоничния вид на ландшафта. По-просто казано, да върне живота по тези земи.
Кметовете на засегнатите от концесията села твърдят, че това не се случва. „Концесионерът нищо не прави, оставя един материал, който е като скала. Мергел се казва, върху който нито може да се посее нещо, нито трева да поникне, нито ще се завърти зайче, дори мишка. Цялата екосистема е абсолютно разрушена”, убеден е кметът на с. Люлин.
Получава ли достатъчно държавата за това, че такива големи територии се унищожават дълги години за частен интерес? "Около 400 000 лева са концесионните възнаграждения, платени от концесионера за миналата година", съобщава Станислав Станков от енергийното министерство.
"От 2004 г., откакто е концесията, аз не виждам да е рекултивиран и един квадратен метър", подчертава още Евгени Евгениев.
От bTV питат и държавата изпълнява ли фирмата задължението си да възстанови природата, след като вземе въглищата от земята. "Към настоящия момент нямаме такъв протокол", признава Станислав Станков.
Според Министерството на енергетиката гаранция, че ще има пари за връщане на природата, когато фирмата изкопае въглищата и ги продаде, е сума, внесена от концесионера в държавата. "Парите са около 500 000 лева", посочва Станков.
"Буквално с тези 500 000 ще се вкарат два булдозера и парите ще свършат за един месец. Поне да си бяха направили труда да ѝ дадат някакъв правилен терен. Това не може да се използва, дори и да се облагороди от времето и да поникнат тревички, не може да се използва абсолютно за нищо", твърди кметът на с. Люлин.
Концесията е дадена преди 16 години – през 2003 г. По-късно е прехвърлена на друга компания. Фирмата концесионер сега се казва "Мин индъстри" ЕООД. Има 2 лева капитал и е еднолична собственост на човек на име Петър Николов, който е неоткриваем. Tвърденията, че Петър е мащабен концесионер с бизнес за милиони, изненадват бившите му съседи: "Той не се занимава с такива работи".
Фирмата "Мин индъстри" има право да разшири дейността си върху почти 140 000 декара в Пернишка област чак до 2032 г., а вече наближава дори самия Перник.
"Половината от 400-те хиляди лева на година, които държавата получава за концесията, отива в община Перник – така е по закон", коментира в студиото на bTV Христо Казанджиев – експерт към Българския енергиен и минен форум. "Добивът на въглища от Перник е в интерес на цялото общество в Перник, защото той захранва "Топлофикация" – Перник", допълва той.
Проблемът с рекултивацията е много сериозен и от тази гледна точка държавата е регламентирала, че по време на добива и действието на цялата концесия, се създава един фонд за рекултивация, в който концесионерът прави отчисления, коментира Казанджиев.
Според него вината е на държавата. "Тук е проблемът на българската администрация, която действа изключително селективно, защото определени фирми се ползват със сериозни протекции. Трябва да се изследва въпросът защо тази фирма до настоящия момент и как е придобила права, при положение че тя очевидно не отговаря на изискванията за придобиване на държавна концесия", казва още Христо Казанджиев.
