За пореден път Конституционният съд взе решение, с което обезсилва решение на Народното събрание. Този път става въпрос за договорите за пътно поддържане.
През пролетта на 2022 година парламентът реши да бъдат платени половината от парите по договорите за пътно поддържане, а останалото – след негово последващо решение. Но сега Конституционният съд направи възможно всяка претенция от пътния бранш да стигне до съда - след като от ГЕРБ го сезираха. Освен това обявяването за противоконституционен на акта на Народното събрание отваря вратата пред фирмите да предявят искове за вреди, ако са понесли такива от действието му, предупреждава "Лекс".
Какво беше решението на парламента - той "одобри" АПИ "да заплати от утвърдения си бюджет за 2022 г. 50 на сто от всички финансови задължения на агенцията, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, възлагани въз основа на договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища, включително ремонти на отделни пътни участъци, ремонт на мостови съоръжения и тунели". За плащането на останалите пари е необходимо второ решение на НС след доклад на работна група. Парламентът "одобри" да бъдат платени изцяло задълженията за поставяне на мантинели, пътни знаци и маркировка. Само че с това решение беше създадена неравнопоставеност - няма значение точно колко работа е свършена по всеки договор за пътно поддържане, плаща се 50% от договора. Т.е. възможно е изпълнението да е 85 на сто или 10 на сто, но и в двата случая се плащат по 50%.
ОЩЕ: Ловък държавен трик срещу пътните строители - поръчки за по-евтини договори за зимно почистване
Решението на Конституционния съд не ме учудва. Още преди да стана министър, бях казал, че не е работа на Народното събрание да определя начина на плащането. Това е от компетентността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и евентуално на Министерския съвет при разпределянето на бюджета. Това каза служебният министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков.
"Имахме готовност за това решение. Въпросът е, че след него в бюджета на държавата няма определени пари. Когато е взимано, държавата не е предвидила пари за разплащането към пътните фирми за извършено строителство от предишни периоди. Сега на служебния кабинет се пада тежката задача да намери решение за разплащане на средствата. Дали ще бъдат в бюджета за тази година или ще бъдат заложени за следващата, парите на пътни фирми трябва да бъдат платени. Лошото е, че с всеки изминал ден стават повече", уточни Шишков.
