Брутният вътрешен продукт на България ще се свие с 6.2% през тази година заради последствията от разпространението на коронавируса, се посочва в последния доклад на Световната банка, предаде bloombergtv.bg.
Това е доста повече от прогнозираният най-лош сценарий за икономиката ни от финансовия министър на България Владислав Горанов.
"Най-негативният сценарий е спад на икономиката с 3% през 2020 година, като възстановяването на заетостта очакваме да започне в края на годината", заяви в края на март министърът.
Очакванията са през 2021 г. икономиката на страната да започне да се възстановява от ударите на пандемията и да отбележи ръст от 4.3%
Световната икономика ще отчете най-големия си спад от края на Втората световна война през тази година, като брутният вътрешен продукт на развиващите се страни ще се свие за първи от над шест десетилетия заради пандемията от коронавирус. Това ще доведе до значително понижаване на доходите на потребителите и милиони хора ще изпаднат в бедност, съобщава Bloomberg, като цитира прогнозата на Световната банка.
Световният брутен вътрешен продукт вероятно ще се свие с 5.2% през 2020 г., прогнозират от базираната във Вашингтон международна организация. Развиващите се икономики ще се свият средно с 2.5%, което е най-лошото им представяне, откакто се събират данни от 1960 г.
БВП на глава от населението ще се свие в повече от 90% от страните, което е най-големият дял от 1870 г. насам. „Ако този сценарий се случи, между 70 и 100 млн. души ще изпаднат в крайна бедност, отбелязват от Световната банка“, коментира Джейла Пазарбазиоглу, вицепрезидент по справедлив растеж в институцията.
Това би било четвъртата най-тежка рецесия през последните 150 години след тези през 1914 г., 1930 г. и 1946 г.
„Това е първата рецесия от 1870 г. насам, която е предизвикана изцяло от пандемия. А като се има предвид несигурността около ситуацията, понижаването на прогнозата в бъдеще е много вероятно“, обяснява Пазарбазиоглу.
Развитите икономики ще отчетат спад на брутния си вътрешен продукт от 7% през тази година, като най-голямо ще е понижаването в еврозоната – 9.1%, уточняват от институцията.
Развиващите се икономики, които имат ограничено здравеопазване и са силно зависими от чуждестранно финансиране и международната търговия, както и от износа на стоки и туризма, ще претърпят най-тежките удари.
