"Наблюдаването на отчаяния устрем на България към чакалнята на EРM II е като гледане на фарс". Това каза пред БНР икономистът Стив Ханке, създател и директор на Института за приложна икономика при Университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор. „ Правителството дава една след друга лъжливи причини за желанието си страната да влезе там. Всъщност голямата лъжа винаги е била една и съща. Защитниците на правителството и еврото винаги са рекламирали, че във Франкфурт, където е Европейската централна банка, има гърне със злато. И всички чакат българите просто да го грабнат. Всичко, което България трябва да направи, е да изостави валутния си борд и лева, и богатството ще залее България. Това, разбира се, е глупост. Всички членове на Европейския съюз, включително и България, участват във всякакви възможни фискални ползи, които ЕС може да предложи. Да бъдеш официален член на еврозоната и да приемеш еврото въобще не са необходими условия за участие във фискалните права на ЕС.
Парите и банковата система на България вече са бенефициент на еврозоната и всякакви ползи от еврото. Всъщност левът е клонинг на еврото, а 75% от банките в България са или дъщерни дружества, или клонове на банки от ЕС. Така че България вече е де факто в еврозоната. Голямата лъжа изплува по време на коронавирусната криза. Така например Борисов и Горанов продължават ли продължават да изискват Българската народна банка да получи така наречената суап линия за получаване на кредити от Европейската централна банка. Ха, изненада! България току-що получи точно такава суап линия на ЕЦБ без да е член на еврозоната. Противно на казаното пред българската общественост, това да се намирате в чакалнята или почти в чакалнята въобще не е необходимо условие за получаване на суап линия на ЕЦБ. Вижте, че ЕЦБ вече има суап линии с Швеция, Швейцария, Великобритания, Унгария, Латвия, Полша, Дания и Хърватия. Нито една от тези страни не използва еврото, нито непременно се е засилила нататък. Историята с въпросната суап линия е само най-новият пример за това как Борисов и неговият министър на финансите боравят бързо и свободно с фактите", смята той.
Попитан защо едва сега (тази есен, бел.ред.) е съобщил за куфарчето с доказателства, което някога предал на бившия президент Петър Стоянов и затова, че тогавашният премиер Иван Костов отрече казаното от него, Ханке коментира:
"Говорих за съдържанието на моето куфарче и предаването на документите от него на президента Стоянов сега просто защото никой преди не си направи труда да ми зададе въпроса - преди да бъде поставен в програмата на 120 минути на bTV. „Господин чисти ръце“ Иван Костов може да казва каквото иска. Аз ще кажа какво трябва на главната прокуратура, когато ми се удаде възможност за това. И ще оставя на главния прокурор да определи истинността и уместността на моите доказателства, докато той продължава разследването си за корупцията около приватизационните програми на България".
Щатският долар и еврото да бъдат формално и свободно свързани помежду си, а повечето централни банки в развиващите се страни да бъдат заменени от валутни бордове, смята проф. Ханке. Това са едни от мерките, които трябва да се предприемат за съживяване на световната икономика след отминаването на кризата с коронавируса. Той предложи още в международната парична сфера да навлязат и частни валутни бордове:
"Нестабилността на валутата представлява заплаха за свободните общества. Предлагам 3 промени на режима, които биха засилили стабилността. Първо: би трябвало щатският долар и еврото да бъдат формално свободно свързани помежду си. Второ: повечето централни банки в развиващите се страни би трябвало да бъдат демонтирани и заменени от валутни бордове. Трето: трябва да бъде разрешено частни валутни бордове да навлязат в международната парична сфера. Перспективата да има частни валутни бордове е една обещаваща реалност".
Ограничаването на някои права на личността заради пандемията от коронавирус Ханке коментира така:
"Моят ментор и добър семеен приятел, покойният нобелов лауреат Фридрих фон Хайек ясно посочи дълготрайния проблем, който ще дойде с новия световен ред. Както казва Хайек: „Критичните ситуации винаги са били претекст за ограничаване на личната свобода. Няма по-добър пример за увеличение на властта от този на Международния валутен фонд. Създаден като част от споразумението от Бретън Уудс от 1944 г., МВФ е отговорен предимно за разширяване на краткосрочни, субсидирани кредити за страни, които изпитват проблеми с платежния баланс в следвоенната система на обвързан валутен курс. През 1971 г. обаче Ричард Никсън, тогава президент на САЩ, затвори златната ниша, сигнализирайки за срива на споразумението от Бретън Уудс и, вероятно, за унищожаване на първоначалната цел на МВФ. Но оттогава МВФ използва всяка т. нар. криза, за да разшири своя обхват и мащаб.
Петролната криза от 70-те години на миналия век позволиха на МВФ да се преоткрие. Тогавашните шокове налагаха вземането на повече заем от МВФ. От 1970 до 1975 г. кредитирането на МВФ реално се удвои.
С избирането на Роналд Рейгън през 1980 г., изглежда, че опортюнизмът, управляван от кризата, може да бъде ограничен. Въпреки това, с настъпването на мексиканската дългова криза, се изискваше повече кредитиране от МВФ, за да се предотвратят дълговите кризи и банкрутите. Тази обосновка беше използвана не от някой друг, а от президента Роналд Рейгън, който лично лобира пред 400 от 435-те конгресмени, за да получи одобрение за увеличаване на квотите в САЩ в МВФ. Заемите от МВФ отново се увеличиха, като се увеличиха реално с 27% по време на първия мандат на президента Рейгън. МВФ е като хидра. С всяка криза тази организация измисля някакъв нов мотив, за да завземе повече власт и пари под предлог да предотврати поредната криза.
Националните правителства също са експерти по заграбване на власт. Например до август 1914 г. всеки разумен, спазващ закона англичанин е можел да премине живота без да узнае за съществуването на държавата отвъд пощенската станция и полицая. Както всички знаем, с всяка изминала криза държавата във Великобритания удължава крилата си над обществото. Днес всичко, което чуваме от Лондон, е пропаганда за това как британската удържавена здравна служба „защитавала“ британската общественост от коронавируса.
Ако погледнем България, премиерът Бойко Борисов използва коронавирусната криза за класическо разширение на властта. Например, след като беше хванат в опита си да закрие очите на българската общественост и да вкара с луд устрем страната в чакалнята на EРM II с поправката „Стоянова“ в ръце, Борисов заключи, че този устрем може да е и опасен. Прецени, че българската общественост има алергия към това да й бъдат закривани очите. И така отложи влизането в чакалнята до юли като предполагаше, че дотогава българската общественост ще разхлаби срастването си с валутния борд и любимия си български лев. Точно тогава настъпи кризата. И шокиращо, една от първите стъпки на премиера нямаше нищо общо със защитата на обществото от коронавируса. Отново с луд устрем насочи страната към чакалнята EРM II".
Вижте още:
Бащата на валутния борд Стив Ханке - какъв баща е всъщност?
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 28 април
