"Лесно е, ако успеем да намерим един виновник и да приключим проблема с чумата". Така директорът на Българската агенция по храните (БАБХ) Дамян Илиев се оправда за кризата с африканската чума по прасетата. Той добави, че не всички мерки можели на 100% да спрат вируса, освен това имало и подценяване.
Илиев даде и пример с Румъния, в смисъл, че и в България било като тях – хората си гледали прасета в дворовете си, пускали ги свободно, те ядяли от бунища и там се срещали с диви прасета, от които да се заразят.
Всъщност директорът на БАБХ посочи пред БНТ и, че като се колят прасета, потенциално болни от чума, слагането във фризер ще запази вируса до една година. Затова по-добре било да има "здраво варене" на месото, за да се унищожи вирусът. Илиев беше категоричен, че сега целта е африканската чума да не влезе в търговските вериги, защото чрез опаковките чумата може да бъде допълнително разнесена.
Ръководителят на БАБХ каза и, че европейското съфинансиране за обезщетения ще е 75%, другите 25% трябва да дойдат от държавата. Става въпрос само за обезщетение на регистрирани стопани.
Имаше малко напрежение за мястото на загробване, но вече мисля всичко е решено, коментира Илиев по адрес на най-новото огнище на африканска чума – в ромския квартал във Видин. Той посочи, че най-опасно е, когато още няма клинични признаци на заразата. А в Добричко има срок до 5 август за гледащите прасета в двора си да ги изколят - месото могат да ползват за лични нужди. След това ще следват проверки и глоби - от 150 до 1000 лева. До 3 август пък не може да се събират билки и трюфели. Всички тези мерки са факт, макар да няма официално огнище на африканска чума в Добрич, но беше намерено едно умряло от болестта диво прасе.
Критики и оправдания
Същевременно, зам.-председателят на парламентарната комисия по земеделието и депутат от БСП Бюрхан Абазов разкритикува реакцията на държавата. Според него, не сме локализирали навреме първичното огнище, не сме осигурили навреме физическа охрана и не даваме обезщетение и на нерегистрираните стопани, което ги стимулира да си крият животните, защото не вярват на държавата. Абазов изрази и опасение, че в Северна България подпочвените води са високи и трудно може да се намери подходящо място за загробване, без вирусът да стигне до подпочвена вода.
Ако се платят нерегистрираните животни, догодина пак нерегистрираните стопани ще отглеждат, даде аргумент д-р Цвятко Александров, зам.-директор на БАБХ. Попитан от Нова телевизия какви са очакваните щети за свиневъдството, д-р Александров не се ангажира с прогноза извън тривиалните думи, че ситуацията е много тежка. Той посочи и, че няма как всеки един пътник по пътищата на България да бъде проверен и отрече, че може да има грешки дали има африканска чума или не – например в Голямо Враново.
По въпроса с липсващите екарисажи, отговорът беше: "Можем ли да поемем рискът да транспортираме от Русе до екарисаж". Припомняме, че България има два екарисажа – в Шумен, който не работи, и във Варна. А т.нар. мобилни инсинератори, които трябваше да ги заменят, също не се ползват, макар да бяха дадени 30 млн. лева за тях – с обяснение на директора на БАБХ Дамян Илиев, че нямали достатъчно капацитет, а и трябвало да работят и за други умрели животни, не само от африканска чума.
