Колективното трудово договаряне е основен приоритет на държавата що се отнася до рамките на трудовия пазар. Ще търсим съгласие, защото има диаметрално противоположни предложения. Искаме да запазим защитата на трудовите права, но и гъвкавостта на бизнеса. Това обяви социалният министър Бисер Петков във връзка
Попитан за т.нар. договор с нулеви часове, министърът призна, че работодателят не поема ангажимент за заетост в часове и добави, че това е вид трудов договор, не граждански. Ще отчетем "всички реалности, които настъпват на трудовия пазар" и това ще отнеме поне година т.е. темата "договор с нулеви часове" не е на дневен ред, стана ясно от думите на Бисер Петков пред БНТ. Петков каза и, че договорът е обект на дебат и в ЕС, като прогнозира, че т.нар. Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд, в която материята трябва да бъде урегулирана, най-вероятно ще бъде приета от Брюксел още тази година. Първоначално в тази директива беше предвидено да има забрана на договори с нулеви часове, но вече се клони към разрешение, при определени обстоятелства – с въвеждане на "референтен период" в договора, т.е. период, който работодателят е длъжен да посочи като период, в който ще осигури заетост. Възниква обаче въпросът какво се случва, ако бъде посочен целият месец като референтен период – тогава защо е необходим въобще договор с нулеви часове и няма ли това да е възможност за работодателя да не харчи толкова за заплати и осигуровки, колкото при нормален трудов договор.
Иначе социалното министерство ще предложи промяна на Кодекса на труда във връзка с работното време. По отношение на извънредния труд Петков припомни, че работодателите не искат лимит на извънреден труд или той да е двоен спрямо сегашната граница от 150 часа. Затова и министърът наблегна на предложението на държавата, че колективният трудов договор трябва да е инструмент за договаряне между работници и работодатели за повече извънреден труд. В тази насока експертът на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова вече изрази опасение пред Actualno.com, че работодателите ще си направят масово проформа синдикати, ще сключат с тях колективни трудови договори и по закон ще бъде увеличено времето на извънреден труд.
Министърът декларира и желание на държавата за промяна на т.нар. работа по график – да е 12 месеца, а не 6, както сега, но по изискване на ЕС тя трябва да е 4 месеца. Ще се въведе нов, по-кратък срок за съхранение на трудови документи. Ще се регламентира изрично облеклото в държавната администрация, ще се посочи, че храната по време на нощен труд в администрацията ще е безплатна, добави Петков какво още се готви като промяна в трудовото законодателство.
До 31 март трябва съответните промени в Кодекса на труда да бъдат внесени в Министерския съвет.
