В период от почти две години насам руснаците, които искат да си купят имот в България, са намалели три пъти. Става въпрос за времето от края на 2014 година досега, сочи анализ на инвестиционната компания GreenLife.
Според заключението на компанията в момента за стартиране на нови проекти изобщо не може да се говори, а предприемачи довършват започнатите преди кризата. Донякъде спадът на руския интерес се компенсира от интерес от вътрешния пазар, но предлагането "чувствително надхвърля търсенето", пише "Труд" на база заключенията на експертите.
По различни данни инвестиции в недвижими имоти у нас през последните 15 години са направили над 300 000 руснаци. Сега пазарът за тях е замрял. „Не купуват, но и не продават. Държат си апартаментите затворени и идват веднъж-два пъти в годината“, признава брокер от водеща фирма в Бургас.
На пазара това лято в продажба са били над 30 000 ваканционни имота по цялото Черноморие, отчита Теофил Петров, изпълнителен директор на GreenLife. В тази бройка се включват и жилищата в Бургас, Варна, Приморско, Поморие, където инвеститорите търсят продажби тип „втори дом“.
Цените падат
В цените според експерти на компанията понижението е около 1/3. Ако най-търсените апартаменти – тези с една спалня, след 2014 г. са се продавали за 60 000 евро, днес стойността им е максимум 50 000 евро.
Въпреки спада на рускоезичните купувачи общият обем на сделките не търпи такава съществена промяна заради активизирането на българските купувачи. „От изцяло външен пазарът на имоти в сегмента „втори дом“ става все по-насочен навътре“, констатира Теофил Петров, като допълва, че българите вече заемат 30% от пазара.
Руското влияние в българската икономика
През миналата седмица доклад на американския Център за стратегически и международни изследвания и българския ЦИД посочи, че т.нар. „руски отпечатък“ в икономиката ни не е падал под 16,9% през последните 15 години, а най-често се движи в рамките на 22-24%, като пикът му е през 2012 г. – 27,5%. "Руският отпечатък" представлява обемът на корпоративното присъствие, делът на преките инвестиции, двустранният търговски баланс, частната собственост. Според анализаторите ако "отпечатъкът" надхвърли 12% от БВП, то влиянието преминава в трудна за контролиране намеса в политиката.
