За да има въглища, трябва да докажем, че сме част от Зелена Европа, стана ясно от изказването на министъра на енергетиката в служебното правителство Росен Христов на кръгла маса на тема „Българската енергетика – Стратегия 2023-2053".
"Имаме единно мислене по въпроса на въглищните централи и бъдещето на сектора. За да успеем да предоговорим и да се опитаме да предоговорим ангажимента по плана за възстановяване, трябва да представим алтернатива, която ясно показва, че тази предоговорка не включва отказ на България от изпълнението на целите, които Европа си поставя за декарбонизация. Ние ще бъдем един от водещите държави, но при постигането, използваме подход, който запазва националните интереси и енергийната сигурност“, подчерта министърът. ОЩЕ: Въглищните централи може да работят до 2038 г., НС възложи промени в Плана за възстановяване
Той коментира, че в стратегията не се бяга от зелените цели на Европа. "Напротив, стратегията е изцяло базирана на европейските директиви и планове за декарбонизация и напълно съответства на сегашните тенденции за постигане на намаление на емисиите", отчете Росен Христов.
Министърът обясни, че стратегията обхваща направления и в нея не се влиза в детайли съвсем умишлено.
Според него е крайно време е да се определим дали развиваме ядрената енергетика или не. „Европа е разделена по този въпрос. Водещи икономики като Германия например, поеха по пътя на отказване от ядрената енергетика. Други водещи страни като Франция и Швеция, не само не се отказват, но инвестират в този сектор", смята министър Христов. ОЩЕ: Христов: Новата енергийна стратегия предвижда два реактора в "Белене" и два в "Козлодуй"
Той посочи, че идеята е развитието на енергетиката е да бъде икономическо обосновано, да защитава националните интереси и да носи приходи към бюджета.
Христов смята, че на първо място България трябва да си остане лидер в региона и в Европа по производство и износ на електроенергия. „Така не само гарантираме стабилни приходи за икономиката на страната, но и по един абсолютен начин енергийната сигурност и независимост на страната“, смята той.
"Съседна Гърция от вносител има амбиция да се превърне в нетен износител на електроенергия, инвестирайки във възобновяеми източници на електроенергия, което не я превръща в конкурент, а в партньор. Можем да се възползваме от тази стратегия като засилим предлагането на услуги, свързани с транзит, съхранение, арбитраж и балансиране на зелена енергия. Нашата стратегия винаги е била като малка държава така да напаснем подхода, че да си партнираме с всички съседни държави. Румъния също планира да задоволява собствените си нужди в обозримо бъдеще като разчитат на собствен добив на газ, инвестират в газови централи, както и в ядрена енергетика с фокус на малките модулни реактори. Останалите части от Западните Балкани и Югоизточна Европа разчитат на внос на електроенергия, включително и от България", добави министърът.
Енергийният министър отчете, че за миналата година сме изнесли над 12 тераватчаса електроенергия с приходи от порядъка на 3 млрд. евро, които са използване за компенсиране на високите цени на вътрешния пазар за индустриалните потребители. ОЩЕ: Без стратегия всяко правителство ще напомня на човек в тъмна стая, който търси ключа за осветлението
