Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков с уверение, че се нагнетява напрежение с намерението на МТСП за административно налагане на прагове за минималните осигурителни доходи /МОД/ за 2018 г.
Работодателите се аргументират с това, че МОД, определяни по заемани длъжности и икономически дейности, са регулация, която не се прилага в нито една държава членка на ЕС. Реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5%, въпреки че не бе приложено административно увеличаване по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО. В същото време за първото полугодие на 2017 г. ръстът на средния осигурителен доход е над 6%, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още веднъж и категорично доказва ненужността на МОД, а за вредата от тях сме представяли нееднократно аргументи.
Представителите на бизнеса напомнят, че още в началото на т. г. АОБР обяви приоритети, сред които централно място заема ратифицирането на Конвенция 131 на МОТ, приемането на механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) и законодателни промени за премахване на МОД. Те твърдят, че промените в т. нар. „специфични препоръки за страната“ от последните години показва също, че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности.
АОБР подчертават, че е налице втвърдяване на диалога и позициите, дори по определянето на механизъм за МРЗ, като на практика се отклонява предложеното от нас пряко прилагане на принципите, на икономическите и социални фактори, регламентирани в Конвенция 131 преди нейната ратификация.
При тези условия и след липсата на каквато и да е готовност за промяна при определянето на МОД, напълно очаквана е и липсата на промяна в позицията на АОБР по преговорите за МОД за 2018 г. В тази връзка считаме за необходимо МТСП да насърчава многократно подкрепеното от работодателските организации основно колективно трудово договаряне на фирмено и браншово ниво, вместо да се тиражират в медиите намерения за административно налагане на нови нива на МОД за 2018 г., при това без предварителен анализ, идентифицирана потребност и свързани последици. Също така е налице пълен контраст с високо оценените от нас усилия на правителството за намаляване на административната тежест, намеса в икономиката и необходимостта от реформиране на анахроничното и негъвкаво трудово законодателство, пишат работодателите до социалния министър, предаде БГНЕС.
Те заключават, че нагнетяването на напрежение в индустриалните отношения може да принуди много браншови организации и предприятия да преосмислят своите позиции в социалния диалог. Ние бихме предпочели диалогът да не се води през медиите, да не се неглижират аргументите ни и да не се игнорират фактите, а да се предприемат допълнителни мерки, в т.ч. на промени в трудовото и осигурително законодателство за повишаване на мотивацията на работодателите и осигурените лица, на ефективността на контрола и противодействие на недекларирания труд, а не защита на една остаряла и неадекватна практика, каквато е административното определяне на прагове за МОД, се казва в писмото.
От своя страна КНСБ също отправи писмо до министър Петков – по повод предложението на Европейската комисия, в Директива 96/71/ЕО относно командированите работници, понятието „минимални ставки на заплащане“ да се замени с „възнаграждение“.
„Ние нямаме обяснение защо, след като се приеха от българската държава промени в Кодекса на труда през 2016 г., в сила от 1 януари 2017 г., при обсъжданията на предложенията на Европейската комисия за промяна на Директивата за командировани работници, българските власти остават с резерв към предложенията на Европейската комисия“, се казва в писмото на синдиката до министър Бисер Петков.
Отхвърлянето на предложението да се заменят „минималните ставки“ на заплащане с понятието „възнаграждение“ означава‚ че България подкрепя принципа на свободата на предоставяне на услуги с приоритет пред свободата на упражняване на правото на труд в Европейския съюз и произтичащите от това право на достойно заплащане, право на безопасни и здравословни условия на труд. Не трябва да се забравя, че командироващите дружества, упражнявайки свободата на предоставяне на услуги на европейския пазар, осъществяват тези услуги чрез труда на командированите работници, допълва КНСБ в своята позиция.
