България пропусна шанса си да накара Европейската комисия да поеме отговорност за строителството на АМ "Струма" и трасето ѝ да преминава извън Кресненското дефиле. Това твърдят от "За да остане природа в България".
Природозащитниците от коалицията „Да спасим Кресненското дефиле“ призоваха вчера членовете на Постоянния комитет на Бернската конвенция да отворят отново досието за проекта. Природозащитниците отправиха препоръка към Европейската комисия да удължи срока на изграждане на алтернативното трасе и да подпомогне намирането на необходимото допълнително финансиране. Това са проблемите, които правителството изтъква за отказа си да оцени реалните алтернативи извън дефилето.
Но представителят на правителството и съветник на министъра на регионалното развитие в оставка Лиляна Павлова, Асен Антов, направи всичко възможно да отхвърли това искане, твърдят природозащитниците. По този начин той остави задължението за спазването на екологичните ангажименти единствено и само в ръцете на правителството. Антов беше директор на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ и в качеството си на такъв е лично отговорен за загубата на 4 години за проектиране и строителство и в крайна сметка за възможния провал на проекта, казват от "За да остане природа в България".
Българските природозащитници направиха всичко възможно да организират международния диалог и да помогнат на отговорните институции в България да се справят с проблема. След като правителството бламира тези усилия, комитетът на Бернската конвенция прие, че случаят продължава да е под наблюдение и е в ситуация на „потенциално отваряне на досието“.
От Европейската комисия дадоха сигнали и в Страсбург, и в Брюксел, че предстоящите екологични оценки на Лот 3.2, който минава през Кресненското дефиле, трябва да оценят адекватно всички алтернативи. Все още няма доказателства, че правителството ще направи това, а пред комитета Асен Антов ясно отхвърли включването на екологични алтернативи, заобикалящи изцяло Кресненското дефиле от изток, без за тях да има проведена оценка. Така рискът от наказателни процедури срещу България нараства застрашително. Първата от тях ще обхване допуснатата сериозна загуба на биоразнообразие в Кресненското дефиле през последните 10-15 години.
Междувременно Европейската комисия започна срещу България съдебна процедура заради зоната „Рила буфер“ от европейската екологична мрежа Натура 2000 по Директивата за птиците и изпрати предупредителни писма за още две съдебни процедури - за „Рила буфер“ по Директивата за местообитанията и за забавянето на заповедите за защитените зони по Директивата за местообитанията).
