Приходите на руското правителство от добив и износ на нефт и газ са намалели с 46% през януари 2023 спрямо същия месец на миналата година, съобщи Министерството на финансите в понеделник.
Според компанията за енергийни данни Argus Media разликата между цените на "Брент" - световния бенчмарк за петрола, и "Уралс" - основния вид руски суров петрол, се е увеличила до около 40 долара за барел през януари. Преди войната тази разлика беше само няколко долара.
Руското министерство на финансите призна спада в приходите от петрол, като миналата седмица заяви, че средната цена на "Уралс" през януари е била 49,50 долара за барел, което е почти два пъти по-малко от цената година по-рано. "Неочакваните приходи ще намалеят, а обемите на постъпленията от тях ще станат по-малко предсказуеми", заяви ведомството в своя бюджетна прогноза в края на миналата година.
Освен това - по предварителни данни общият руски бюджетен дефицит към януари, 2023 година, е 1,76 трилиона рубли, което е съпоставимо с 1998 година, когато 40% от руснаците живееха под линията на бедността! Приходите през януари възлизат на 1,356 трилиона рубли, което е с 35% по-малко от обема на приходите, получени година по-рано. Приходите извън петрола и газа възлизат на 931 милиарда рубли, намалявайки с 28%, главно поради намаляване на вътрешните приходи от ДДС и данък общ доход. Разходите през януари възлизат на 3,117 трилиона рубли, надвишавайки с 59% тези за същия период на миналата година. Харченето в началото на годината се дължи основно на бързото сключване на договори и авансово финансиране на определени договорени разходи, обясняват от Министерството на финансите на Русия - дали обаче наистина е така? Това, смята министерството, ще осигури и по-равномерно касово изпълнение на разходите на федералния бюджет през 2023 г.
Отбягвана от Запада, миналата година Русия успя да пренасочи мощния си износ на петрол към Азия, да използва флот от танкери, необременен от западните санкции, и да адаптира схеми за избягване на наказателни мерки, усъвършенствани преди това от нейните съюзници Иран и Венецуела.
Стратегията първоначално проработи. Президентът Владимир Путин не само запази, но и увеличи парите от износа на енергия, според официалните данни. Това му позволи да финансира още повече агресивната си война в Украйна.
Но изобщо не е ясно дали Русия ще може да продължи да надхитрява Запада, който затегна ограниченията на приходите на Москва от петрол. Има признаци, че западният контрол, влязъл в сила през декември - т.е. ембаргото върху повечето продажби за Европа (България е с дерогация до края на 2024 г.) и тавана на изнасяния руския петрол от 60 долара за барел - започват да оказват сериозно влияние върху приходите.
Поредният кръг от санкции за намаляване на руския военен капитал започна в неделя, когато влезе в сила ембаргото на Европейския съюз върху руския дизел, бензин и други рафинирани петролни продукти. Подобно на санкциите върху суровия петрол, то е придружено от ценови ограничения за руския дизел и други продукти.
ОЩЕ: Илиян Василев: Най-високата цена на руския петрол е за България
Постепенното засилване на петролните санкции, които имат за цел да намалят приходите на Русия, без да попречат на крехкото глобално възстановяване от пандемията, е политика, която според анализаторите може да даде резултат едва след години, пише "Ню Йорк Таймс".
"Санкциите като цяло са по-скоро маратон, отколкото спринт", казва Едуард Фишман - бивш служител на Държавния департамент на САЩ по въпросите на санкциите.
Година след началото на войната Русия успява да запази петролния си поток. Според оценки на правителството и Международната агенция по енергетика (МАЕ) - за цялата 2022 г. Руската федерация е успяла да увеличи добива си с 2% и приходите си от износ на петрол с 20% до 218 млрд. долара.
Печалбите на Русия бяха подпомогнати от цялостното повишаване на цените на петрола след началото на войната и от нарастващото търсене след пандемията COVID-19. Тези тенденции бяха от полза и за западните петролни гиганти като Exxon Mobil и Shell, които отчетоха рекордни печалби за 2022 г.
Русия също така получи 138 млрд. долара от природен газ, което представлява почти 80-процентно увеличение спрямо 2021 г.
Миналата седмица Международният валутен фонд заяви, че ограничението на цената на петрола, изнасян от Русия, едва ли ще се отрази на обема на износа. Очаква се руската икономика да нарасне с 0,3% тази година, след като през 2022 г. се е свила с 2,2%.
Русия смекчи въздействието на западните мерки, като пренасочи износа на суров петрол към Китай, Индия и Турция, използвайки достъпа си до петролни пристанища в три различни морета, обширни тръбопроводи, голям флот от танкери и значителен вътрешен капиталов пазар, който е защитен от западните санкции.
ОЩЕ: България е №3 сред купувачите на руски петрол: Къде отива той след ембаргото?
В този процес Кремъл успя да промени за месеци десетилетните модели на световната търговия с петрол. Износът за Индия например се е увеличил 16 пъти от началото на войната, като през декември е достигнал средно 1,6 млн. барела на ден, по данни на МАЕ.
"Русия продължава да бъде мощна сила на световния енергиен пазар", казва Сергей Вакуленко - специалист по енергетика в изследователската група на Фондацията за международен мир "Карнеги" във Вашингтон. "Да се противопоставиш на такъв голям играч не е никак лесно и няма да стане за един ден".
Въпреки че Русия продължава да произвежда около 10 млн. барела петрол дневно и това я прави третия по големина производител в света след САЩ и Саудитска Арабия, ембаргото и таванът на цените ограничиха парите, които хазната ѝ получава от износа. През декември приходите от износ на руски петрол възлизат на 12,6 млрд. долара, което е с близо 4 млрд. долара по-малко от година по-рано, според оценките на МАЕ. Това до голяма степен се дължи на факта, че руските петролни компании трябва да предлагат все по-големи отстъпки на свиващия се кръг от купувачи.
За поддръжниците на руските петролни санкции възможността на Кремъл да продължи да продава петрол на по-ниска цена е целеният резултат от ограничаването на цените. Идеята е да се избегне недостиг, който може да доведе до повишаване на цените като цяло. "Дотук всичко е наред", казва експертът по санкциите в САЩ Едуард Фишман.
Някои петролни експерти обаче твърдят, че големите отстъпки за руския петрол може отчасти да са илюзия. Използвайки митнически данни от Индия, руският петролен експерт Вакуленко показва, че местните вносители на суров петрол плащат почти същата цена като тази на суровия петрол тип "Брент". Анализът на същите данни, направен от "Ню Йорк Таймс", е дал подобни резултати. Обяснението на Вакуленко е, че поне част от голямата отстъпка от посочената цена на "Уралс" е била прибрана от руските износители и посредници, които след това са наложили по-висока цена на купувачите в Индия.
Тези приходи няма да постъпят директно в руското правителство под формата на данъци, казва Татяна Митрова - експерт по руския петрол в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет. Но тъй като руските износители вероятно имат тесни връзки с Кремъл, част от парите все пак могат да подпомогнат военните усилия, добавя тя.
Експертите са единодушни, че в по-дългосрочен план бъдещето на руските приходи от петрол ще се определя от глобалните икономически сили, които са извън контрола на западните изпълнители на санкциите и руските нарушители. Те твърдят, че световните цени на петрола ще останат най-големият фактор, определящ колко пари ще събере Кремъл от барел изнесен суров петрол, въпреки нарастващата непрозрачност на руската търговия.
А съдбата на тази цена зависи до голяма степен от съюзника на Русия - Китай, чиято икономика тепърва започва да излиза от годините на строги ограничения заради COVID-19. През декември вносът на суров петрол в Китай достигна рекордните 16,3 млн. барела дневно, според оценки на Kpler - фирма, която следи енергийните превози. Ако тенденцията се запази, това ще бъде от полза за Кремъл.
Към възходящия натиск върху цените на петрола се прибавя и фактът, че миналата сряда ОПЕК+ - обединението на Русия и Организацията на страните износителки на петрол - заяви, че ще запази миналогодишните си ограничителни цели за добив. Това може да доведе до напрежение в доставките на петрол, ако търсенето нарасне.
Експертите твърдят, че през следващите няколко години Русия може да запълни недостига на средства от добив на петрол, като използва своя Фонд за национално богатство, който е затрупан от извънредни енергийни печалби в миналото и е на стойност около 150 млрд. долара.
Москва също така е предпазила разходите си за отбрана и социални дейности от бюджетни съкращения, което означава, че дори драстичен спад на приходите от петрол няма да навреди на военните ѝ усилия в обозримо бъдеще, казва Александра Прокопенко - руски икономически анализатор и бивш съветник в Руската централна банка.
"Путин има достатъчно пари, за да продължи да воюва", твърди тя.
