Ще настояваме г-жа Ралица Агайн да поеме отговорност и да подаде доброволно оставка, тъй като не е предвиден законов механизъм правителството да я освободи. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов след днешната среща в Министерския съвет, при премиера Бойко Борисов.
Припомняме, че Ралица Агайн е заместник-председател, ръководеща управление "Застрахователен надзор". Горанов уточни, че парламентът можел да действа "много лимитирано" и ако не спазва правилата и уволни Агайн, ще последва иск пред Европейския съд и вероятно той ще бъде успешен. "Ако г-жа Агайн иска да запази доброто си име на специалист, нека признае пропуските си и да се оттегли", призова финансовият министър.
Съгласно Закона за Комисията за финансов надзор мандатът на зам.-председателите на КФН се прекратява в случай на оставка, при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца и случаите, в които съответният член на КФН на тази позиция се окаже в конфликт на интереси или с присъда. Съставът на КФН се одобрява от парламента, по предложение на председателя на комисията - в момента това е Карина Караиванова.
От думите на Горанов излезе и, че към момента, в който Кипър обявява процедура по несъстоятелност по отношение на "Олимпик" - още през месец май, КФН не е знаела и не знае и досега какви са правилата и процедурите, по които се действа в такъв случай, касаещ чужда компания, както и какво следва оттук-нататък. Финансовият министър не пропусна да изтъкне, че управление "Застрахователен надзор" отдавна работело не както трябва, намеквайки, че скандалът "Олимпик" е просто "черешка на тората".
Пропуск на КФН е и, че "Олимпик" е давала доста по-ниски цени и доста по-големи отстъпки, с което дружеството е влошило и без това лошото състояние в сегмента на този вид задължителни застраховки - "Гражданска отговорност", подчерта още Горанов.
Финансовият министър заяви, че заради случилото се с "Олимпик" България ще иска промяна на европейското законодателство. Сега вече имало предложение за промяна на т.нар. ноторна директива, която касае сектора. То предвиждало при казуси като този с "Олимпик" националният гаранционен фонд на страната, в която са пострадалите клиенти на фалирала компания, да плаща веднага дължимите обезщетения, а после да си иска парите от националния фонд на държавата-членка, където е седалището на изпадналата в несъстоятелност компания. Това обаче засега е само предложение. Описаният принцип се ползва в здравния сектор, при лечение на гражданин на ЕС в чужда страна-членка на Съюза.
