В напреднала фаза са преговорите, които НЕК води с производителя на оригиналното оборудване – Toshiba относно средносрочно решение за ремонт на хидроагрегат 1 на ПАВЕЦ "Чаира“. Това съобщи министърът на енергетиката Владимир Малинов. Преговорите се водят съгласно подписания през септември Меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката между българския министър на енергетиката и министърът на икономиката, търговията и индустрията на Япония Кен Сайто. По думите на министър Малинов, след последно одобрение на проектодоговора от страна на Toshiba, се очаква той да бъде подписан до края на годината.
Ремонтът на втория хидроагрегат
Енергийният министър, заедно с министър-председателя Димитър Главчев посетиха централата, след като приключи ремонтът на втория хидроагрегат на ПАВЕЦ "Чаира“, като приложеното иновативно решение за модификация на турбинната част е уникално в световен мащаб.
Още: Директорът на НЕК обяви добра новина за ремонта на ПАВЕЦ "Чаира"
Дейностите, продължили 12 месеца в интензивен режим, гарантират сигурността и ефективността на съоръжението, което вече може да участва активно в електроенергийната система на страната. След този успех, същият подход ще бъде използван за възстановяването на хидроагрегат 3, като ремонтът му се очаква да завърши до края на 2025 г. Така в началото на 2026 г. ще имаме на разположение още два хидроагрегата в най-голямата ПАВЕЦ в региона, изтъкна министър Малинов.
Ремонтът на хидроагрегат 2, който вече работи, включваше рехабилитация и монтаж на статора на генератора и на турбината. След успешно преминаване на изпитванията, предстои съоръжението да бъде пуснато в експлоатация в началото на 2025 г.
Рехабилитация на ПАВЕЦ Чаира не е извършвана от изграждането на централата и това е първото задълбочено обновяване на всички системи за контрол и управление, както и на част от основните турбинни компоненти.
Още: Toshiba ще ни помага за ПАВЕЦ "Чаира“
За ПАВЕЦ Чаира
ПАВЕЦ Чаира е най-голямата подземна централа на Балканския полуостров, разположена под язовир Белмекен. Централата е с 4 хидроагрегата (ХА) с обща мощност 864 мегавата в генераторен режим и 788 мегавата в помпен режим. Инсталираната мощност на ПАВЕЦ Чаира е сравнима с един блок на АЕЦ Козлодуй. Централата работи като батерия с възобновяем ресурс – вода и има ключова роля за сигурността и балансирането на електроенергийната система. След инцидент при провеждане на тестове след рехабилитация, централата не е в експлоатация от м. март 2022 г.
Изпълнението на мащабния проект по възстановяването на ПАВЕЦ Чаира ще допринесе съществено за успешното интегриране на нарастващото ВЕИ производство в целия регион и осъществяването на декарбонизационните цели на национално и европейско равнище. Това е ключов принос за утвърждаването на България като регионален лидер в съхранението на зелена енергия.
Премиерът Главчев изрази своето задоволство от успешно свършената работа и пое ангажимент правителството да продължи да работи на пълни обороти.
Бившият премиер Николай Денков от своя страна коментира пускането на хидроагрегат 2 в социалната мрежа Х:
Ремонтът на хидроагрегат 2 на ПАВЕЦ Чаира, който започнахме по време на нашето управление, приключи за по-малко от година. Централата отново работи, след прекъсване от почти 3 години, макар и с една четвърт от капацитета си засега. Същият подход ще се приложи и при 3-ти агрегат, който ще е готов до края на 2025 година.
Това се случва благодарение на иновативна технология за ремонт на тези два агрегата, подкрепена от министър Румен Радев и екипа му от последния редовен кабинет – специално ги поздравявам!
В средносрочен план, пускането на ПАВЕЦ “Чаира” ще облекчи енергийната ни система, ще намали нуждата от внос на електроенергия в пиковите часове и ще намали цената на тока за бизнеса и потребителите.
Припомням, че основната причина за почти едновременното авариране на четирите агрегата е неправилното им използване в режим на свръхнатоварване в периода 2016-2019 година, както и спестяваните с десетилетия планирани ремонти, в пълно противоречие с техническите спецификации на производителя.
Това е само един пример защо средствата за наука, образование и иновации в проектобюджета за догодина трябва да се увеличат. Както в номинално изражение, така и като дял от БВП.
