Заради борбата с финансирането на тероризма и изпирането на пари, в Търговския закон на България вече действат рестрикции, които могат да предизвикат унищожаването на всяко акционерно дружество. Те бяха приети заради Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
За какво става въпрос – на практика всички акции в едно акционерно дружество трябва да бъдат поименни. В 9-месечен срок от влизането в сила на промените (23 октомври) дружествата, издали акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения, са длъжни да изменят уставите си, като предвидят, че акциите им са поименни, заменят акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения с поименни акции, започват да водят книги за акционерите, заявяват за вписване промените и представят за обявяване изменените устави в Търговския регистър. Към заявлението се прилага заверено актуално извлечение от книгата за акционерите. Ако това не се случи до 9 месеца, дружеството обезсилва акциите.
Какво става обаче, ако дружеството не регира? Тогава прокуратурата се обръща към съда и акционерното дружество се прекратява, тъй като "преследва забранени от закона цели" (чл. 252, ал. 1, т. 4 от Търговския закон). 11 месеца след влизането в сила на закона, Агенцията по вписванията прави списък с дружества, които не са го изпълнили и го представя на държавното обвинение. Списъкът се актуализира на всеки 6 месеца.
В случаи, при които става въпрос за кредитори, държащи като залог акции на преносител или заместващи ги временни удостоверения, те трябва да ги заменят с поименни акции – пак в срок от 9 месеца. Освен това кредиторът носи отговорност за вреди, причинени от акционер заради обезсилване на акциите му или заместващите ги временни удостоверения или на извършени неверни записи във връзка със залога или запора при замяната на акциите.
Освен това, когато в Търговския регистър бива вписан документ на чужд език, задължително трябва да има превод от преводач, вписан в списъка на Министерство на външните работи плюс нотариална заверка на подписа.
Междувременно, в началото на тази седмица стана ясно, че едва малко над половината мерки в Стратегията ни за борба с радикализацията и тероризма са изпълнени. Сред още неизпълнените са и такива, които са чисто комуникационни – например още не сме установили кои са всички обекти от критичната инфраструктура в България, включително европейската, които биха били цел на терористична атака. Друг голям пропуск – ДАНС дори няма оборудване да следи евентуални комуникации на терористични клетки, включително и най-вече през Интернет, а нямаме и оборудване за Националния контратерористичен център към ДАНС - за комуникация с европейските ни партньори. Тези пропуски повдигат въпроса дали технически Агенцията по вписванията ще се справя с новите изисквания на Търговския закон.
