„Няма никакво съмнение, че всеки, който нарушава правилата на пътя, трябва да плати глобата, която му е наложена за неправомерно поведение. Но е необходимомного внимателно да се следи прилагането на подобна разпоредба.“ Това заяви омбудсманът Диана Ковачева в предаването „Важното, казано на глас“ по bTVрадио. Коментарът й бе в отговор на въпрос дали се нарушават правата на гражданите с решението, водачите, които имат неплатени глоби към КАТ, да не могат да напускат страната, докато не си платят задължението, като това се отнася и за останалите пасажери в автомобила. Такъв контрол ще има на 8 от граничните пунктове, като на ГКПП „Калотина” вече действа от 03.06.20 г.
Припомняме, че според решението, шофьорите, на които за първи път се връчват наказателните постановления ще имат право да продължат пътя си и да направят плащане до 14 дни. Водачите, които са с влезли в сила глоби трябва да платят на ПОС терминали на граничните пунктове, в най-близката банка, или да се разделят с книжката и талона на колата. За неплатени глоби ще се проверяват и останалите пасажери в колата. Така всички те ще трябва или да платят, или да се откажат от пътуването.
"В тази връзка е важно да отбележа, че към момента при влизане или излизане от Република България на проверка от страна на органите на Главна Дирекция „Гранична полиция“ подлежеше единствено валидността на лична карта или паспорт, с които пътуват гражданите“, посочи омбудсманът. Доцент Ковачева припомни, че през 2011 г. бившият омбудсман Константин Пенчеве сезирал КС за подобен казус – да не се издават лични документи на граждани, ако те не са платили своите данъци.
„Упражняването на конституционни права не може да бъде свързано с изпълнението на задължения. Удовлетворяването на надлежно установените публични и частни задължения трябва преди всичко да бъде насочено не към санкциониране на личността на длъжника, а неговото имущество. И в случая е важно да напомним, че конституционното право на свободно придвижване и правото да напуснеш страната, когато решиш, са основни права, включително гарантирани и от правото на Европейския съюз“, категорична бе Ковачева.
(Съгласно чл.35, ал.1 от основния закон, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Правото да се напуска страната може да се ограничава със закон, само за защита на изключително важни обществени интереси – от естеството на националната сигурност и народното здраве или за защита на правата и свободите на други граждани).
„Налаганите ограничения, от страна на държавата, следва да бъдат съобразени с принципа на пропорционалност на мярката, включително и относно решението за какъв размер глоби ще се прилага разпоредбата. Да не говорим, че ако се сложат ПОС терминали, това означава, че има очакване, че всеки гражданин има дебитна или кредитна карта, за да плати на място. Представете си едно семейство с 2 деца, с бюджет за почивка, на границата ги спират и половината от парите им отиват да си платят глобата, за да продължат, или да трябва да продължат пеша“, даде пример омбудсманът.
„Безспорно е, че неизрядните водачи следва да бъдат санкционирани, съгласно законовите разпоредби, но проблем с така въведената система възниква в случаите, когато гражданите не са били уведомени за издадените наказателни постановления и същите не са им връчвани по надлежения ред, за да могат да заплатят наложената им глоба или евентуално да обжалват постановленията. Съгласно чл.58 от Закона за административните нарушения и наказания, ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен, наказващият орган може да отбележи това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. При това положение, водачите на моторни превозни средства биха се оказали в ситуация да не могат да продължат пътуването си, без да им е била дадена възможност да реагират спрямо установено по надлежния ред извършено от тях нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗдВП)“, заяви доцент Ковачева.
