Къмпинг туризмът е един от най-бързо развиващите се туристически сектори в България през последните години. Голям стимул за това беше и коронавирус пандемията, която насочи вниманието на хората към природата и почивката на открито.
Всяка от последните години у нас се откриват между 5 и 15 нови места, предлагащи къмпинг настаняване. При над 150 такива места в България към днешна дата, това прави годишен ръст от приблизително 10%, съобщи Веселин Вълев – секретар на Асоциацията на къмпингите в България.
По думите му всеки инвеститор, започнал проект за изграждане на къмпинг, се сблъсква с редица административни пречки за това. Те са както на национално, така и на местно ниво.
В българското законодателство съществуват много пропуски по отношение на изграждането на къмпинги - като се започне от Закона за устройство на територията, екологичните закони и се стигне до Наредбата за категоризация и местните правила и практики в отделните общини.
"За къмпинг туризмът е характерно това, че цялата административна процедура се извършва на общинско ниво. Отделните общини у нас обаче имат диаметрално различен опит и разбиране за този вид туризъм. Ако по морето и в някои по-туристически общини у нас имат познания и опит в процедурите по узаконяване на къмпинги, то в други това далеч не е така. Оттук и различният опит на инвеститорите", споделя Вълев.
Някои от собствениците на къмпинги споделят, че общините им съдействат максимално за придвижване на документацията, докато други се оплакват от обратното.
"Не един или два инвеститора са "затънали" в административни процедури и с години не могат да излязат от тях. Това за съжаление принуждава някои обекти, предлагащи къмпинг настаняване, да започнат да предлагат услуги преди да са минали изцяло всички процедури", допълниха от Асоциацията на къмпингите.
Най-честите причини за това са изискванията за категоризация, които не са приложими за къмпинги. Например изисква се сключен договор за доставка на електрическа енергия, а един къмпинг може да се захранва само със соларни инсталации. Това е само пример на неприложимите в момента регламенти за узаконяване на къмпинг.
Припомняме, че точно заради подобни неуредици кметът на община Царево издаде заповеди за принудително премахване на незаконни обекти в къмпинги по Южното Черноморие.
За зреещо напрежение информираха наскоро наематели на къмпинг "Якото място", собственост на фирма "Вромос.ком" на Явор Атанасов в землището на село Лозенец. Той бе получил от кмета предупреждение да премахне преместваеми обекти, които са монтирани върху държавна земя.
Тогава се стигна до словесни престрелки между Атанасов и един от неговите наематели Симеон Славчев с каравана в територията на къмпинга, стопанисван от Явор Атанасов. Наемателят уточни, че за частта, която "Якото място" владее в държавната гора, петима трябва да се изнесат, но общо в гората били около 20 обекта.
От своя страна тогава Явор Атанасов заяви, че собствениците на каравани са се самонастанили в него.
"Съжалявам за създалото се недоразумение и за погрешно разбраните ми думи, че Симеон Славчев се е самонастанил в държавен имот, който се оказа част от къмпинга. Извинявам се на Симеон Славчев. В момента премахваме всички незаконни навеси и каравани, за да се спази кметската заповед. Държа да отбележа, че с изявленията си не съм искал да засягам или обиждам никого, още повече тези, с които сме имали добри и коректни човешки и наемни отношения през годините и Симеон Славчев е един от тях", подчерта Явор Атанасов.
Потърсен за коментар с цел последващо изясняване на ситуацията Симеон Славчев потвърди, че Атанасов се е свързал с него, че се извинил за създалата се ситуация и възникналото недоразумение. Наемателят подчерта, че именно това е правилният подход в подобни ситуации - недоразуменията да бъдат изчиствани чрез разумен диалог и посочване на истината, конкретните факти и обстоятелства.
Още: Какво да обмислиш, преди да отидеш на палатка
