Съществува значителна несигурност относно бъдещата реализация на проекта АЕЦ "Белене" към 30 юни, 2018 година. Това пише в междинен отчет на Националната електрическа компания (НЕК) за финансовото ѝ състояние. Написаното е с дата, която е 23 дни след като парламентът вдигна мораториума върху реализацията на "Белене".
Големият страх на НЕК е, че компанията т.е. държавата не може да направи "надеждна оценка" какво може да бъде възстановено от вложеното в проекта "Белене". Става въпрос за разходи, включени в стойността на имоти, машини и съоръжения в процес на изграждане. Надеждна оценка не можело да се направи "поради специфичния характер и липсата на яснота относно бъдещата реализация на проекта, която не е изцяло под контрола на ръководството на дружеството", пише отчета на НЕК.
Отново съгласно документа, към 30 юни, 2018 година, разходите по "Белене" са в размер на 2,184,701 млрд. лева, като са се увеличили приблизително 26 млн. лева спрямо 31 декември, 2017 година. Свързани с проекта са и имоти, машини и съоръжения с балансова стойност в размер на 78,863 млн. лева. Интересното е, че тук стойността е намаляла спрямо 31 декември, 2017 година – с малко над 1,2 млн. лева.
Проектът "Белене" е включен в списък с активи на НЕК в процес на изграждане, за които "през последните години ръководството на дружеството не предвижда финансиране". Другите проекти са проект Ярденица, каскадата Горна Арда, каскадата Места.По-интересно е, че НЕК има активи в различни проекти, които са с неустановена собственост и те са на стойност малко над 17 млн. лева. Тече процедура по издаването на актове за собственост, казва НЕК, като прави и сравнение, според което стойността на тези активи с неустановена собственост е поевтиняла с около 170 000 лева.
Припомняме, че в началото на юни Народното събрание вдигна мораториума върху "Белене", а до 31 октомври трябва да бъде намерен инвеститор. Съгласно решението реализацията на проекта трябва да бъде на пазарен принцип и без държавни гаранции – без договори за задължително изкупуване на енергия, без преференциални цени. Идеята е държавата да участва с блокираща квота в бъдещо сдружение с евентуалния частен инвеститор. Такава квота трябва да е 34%, но предвид оценката на БАН за стойността на централата (максимум 10,5 млрд. евро) и оценката какво е дадено досега, включително в отчета на НЕК, този процент изглежда непостижим.
